петък, 29 януари 2016 г.

Един фалшив скандал



Има повече от наглост и повече от тъжна ирония във факта, че в медиите вече работи едно нахакано, ала полуграмотно поколение от журналисти, които не са учили по учебници от Танево време. Точно те, които наплюха министъра, не се срамуват да напишат класика на българската карикатура като "Бежков". Още повече че художникът подписва творбите си с цялото си презиме.

Не е смешно. Новите хунвейбини са тук.

Костенурки, елени, кокошки

Преди 4 години осъдиха условно снаха на цар Киро, гледала костенурки в двора. Ценко Чоков гледал елени. Комедия. Театър. Нашето правораздаване е такова, че независимо какви са първоначалните обвинения, накрая остава кокошкарската история.

Честито на зрителите.

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Остров на злото ли е Враца

Направи ми впечатление, че всякакви журналисти от столични вестници се упражняваха да пишат патетични коментари за трагедията във Враца. Същото направиха, разбира се, врачанските журналисти, но акцентът беше различен.

Във Враца основният въпрос е: Защо тези „криминално проявени” са на свобода? Защо с чувство на безнаказаност са готови да бият всекиго до смърт?

В столичния печат острите пера на напористи журналистки питаха: Защо са такива сеирджии врачани? Защо снимаха? Защо не се намесиха?

Кметът Каменов е напълно прав – във Враца тази агресия е всекидневие. Но областният град не е някакво екзотично убежище на злото в българските земи. Семената на злото са се прихванали успешно навсякъде и дават плодове.

Никой не попита защо на снимките от вестник „Зов нюз” (публикувани после и от всички останали медии) виждаме поне двама полицаи, които са пристигнали светкавично на мястото на боя, но никой от тях не помага на поваления на плочките Тодор. Ученикът получава помощ от цивилен гражданин. Полицаите дори гледат в различни посоки, не към жертвата. Не са ли обучени униформените да оказват първа помощ? Поне да извадят език?

Това не променя въпроса за 

пасивното наблюдение

Това е най-трудният въпрос. Нека обаче журналистките от медиите да си направят автоинтервю с три прости изречения:

-        Кога за последно разговарях с мутра? (Мирна комуникация.)
-        Кога за последно влизах в спор с мутра? (Напрегната комуникация.)
-        Кога за последно се бих с мутра? (Невербална комуникация.)

Журналистките от столичните вестници сякаш не живеят в България. За 25 г. преход българите си научиха урока. Видяха как действат мутрите. Видяха как съдът ги пуска на свобода. Каквото и вземане-даване да имаш с мутра, няма начин да спечелиш ти. Преди да се появят Поничките, Враца има нещастието да се запознае с делата на Цофъра , Скинара, Акулата, Гуньо, Папазки, Лисицата и какви ли не други представители на фауната.

Историята на мутренското време във Враца не започва с Поничките!

Случайният минувач няма как да знае, че хилавото хлапе е ученик в 12 клас, а яките мъже са автоджамбази с апетитни прякори. Може да са всякакви. (Все пак сме във Враца, нали не забравяте?) Може да са дилъри на кокаин. Единият си иска парите, другият ги крие. Може да са сутеньори. Може да са лихвари. Може да са професионални биячи, наети от някого да набият другиго. В тази ситуация има само едно сигурно нещо: ако трима мъже се бият, а ти искаш да си четвърти, ще те арестуват заедно с тях (ако не те пречукат преди това). За обикновения врачанин, който не носи пистолет под палтото, има само едно оръжие, което спасява живот – инстинктът за самосъхранение.

Истината е, че врачани не са безразлични към жестокостта. Врачани не обичат понички! Истината е, че мутренската реалност от 90-те години до днес, култивирана с активното бездействие на прокуратурата и съда, доведе до хипертрофия на инстинкта за самосъхранение. Е, за по-кратко може да го наречете и страх. Като гледате тоя страх, разбирате, че някой си е постигнал целта…

Да, вероятно ако още двама-трима се бяха включили в боя, Тодор щеше да е жив. Но това е в сферата на „вероятно” и „може би”. (Какво добро начало за патетични коментари в медиите, нали?) Това е само при условие, че двама или трима от минувачите са получили мигновена увереност в своята 

превъзхождаща физическа сила, 

тъй щото да превъзмогнат прага на страха и да се втурнат да млатят мутрите.

Ако приключа този текст дотук, ще излезе, че нещата ще си останат просто така. Едва ли. Трябва законово да се въведат механизми за граждански контрол върху работата на следствието и прокуратурата. За такъв контрол не говори никой! В САЩ съдиите и прокурорите ги избират гражданите. Може да пуснеш колкото си искаш престъпници на свобода, но с това ще приключи славната ти юридическа кариера. Още на първите избори ще се сбогуваш с тогата. В България обществото има високи очаквания към хора, които някой назначава, но никой не ги държи отговорни за имитацията на дейност, която ни представят като „правораздаване”.

Днес, 14 януари, врачанският окръжен прокурор Начков се оплака пред медиите, че протестите във Враца оказват натиск върху прокуратурата. Е нали затова се правят! Добрутро! Обществото няма ли право да иска справедливост? Под натиска на Цацаров обвинението към убийците е променено: предумишлено убийство по хулигански подбуди.

И накрая нещо важно. Врачани не са безразлични към всички форми на насилие, но не са готови да раздават правосъдие по метода на съдията Линч. А може би трябва?

вторник, 12 януари 2016 г.

Усещане за справедливост?

Пияният и дрогиран полицай, който уби бебе на тротоара през септември 2014 г., бе осъден на 11 години затвор миналата пролет.

Бургаският апелативен съд ги намалява на седем. Убиецът приема, че отново са му дали незаслужено висока присъда и обжалва на трета, последна инстанция. Днес ВКС е потвърдил 7 години. Това е възмездието за 11-месечната Красимира.

Това е реформата!

неделя, 10 януари 2016 г.

Мемоарите на банкера

Очаквайте в книжарниците мемоарите на мустакатия банкер Цв. Василев в два тома: /1/ Защо не се спрях след първия милион и /2/ Защо Белград е по-красив от София. Премиера - за Цветница!

Пощенските кутии на властта


Има медии, чието съществуване е загадка. Кой плаща за тях? Нямат реклами, но нямат и журналисти. Ако ги прегледате, ще видите, че са като зле подредено табло с прессъобщения от разни институции – общини, областни администрации, държавни агенции.

От тях може да научите колко хубаво е почистен снегът пред вашия блок, макар че там не е минал нито един снегорин.

На 6 януари 2016 г. Община Враца изпрати съобщение до средствата за масова информация с три изречения. Това „съобщение” беше като манифест на неграмотността, която ни залива отвсякъде. Не е важно какво точно се огласяваше. В тези три изречения имаше четири грешки. Без да иска, ей така, между другото, общината направи тест за медиите. Да се види кой как работи. Да се види кои са изданията, които действат само като пощенски кутии на властта.

 Така нареченото съобщение... 
 Факсимиле: в-к "Шанс нюз"

Може и да не вярвате, но аз открих поне две медии - сайт и вестник, които пуснаха името на кмета като „Клани Каменов”. Публикуваха съобщението по метода копи-пейст. Е, чудо голямо. Всеки Калин се обгражда със своите калинки…И си ги заслужава!

Кой има нужда от такива медии? Вие вярвате ли им?