сряда, 5 септември 2018 г.

Докога ще чистим България за един ден?



Първо я чистихме за един ден, сега ще я чистим заедно.
Много е хубаво, че я цапаме поотделно, а я чистим заедно!
Чистена, чистена, а все мръсна.
Туристи някакви отидат в планината, ядат и пият, па захвърлят празните бутилки в тревата.
Граждани някакви мятат боклука направо от балкона.
Баровският автомобил пред теб пори въздуха, а от прозореца на шофьора се подава ръка и небрежно изстрелва фас на пътя.
След още километър под гумите ти пада като жертва на глупостта хвърлена от някого празна бутилка.
Минеш край рекичката, а в корените на дърветата над сами водата висят оплетени парцали, кабели, найлони, счупени пластмасови легени.

Дали същите тия, които хвърлят стари гуми в дерето, се вълнуват от факта, че всички риби в световния океан съдържат пластмаса?

Не бива да я чистим нашата България.
Докога тия напразни напъни?
Трябва да си я пазим натюр – каквато си е, такава да остане!

Внимание - чупливо!

Колко е важно да обозначите пакета с правилния етикет... 
Дали колетът е смачкан от немските или от българските пощенски служители - никога няма да научим.