понеделник, 30 ноември 2009 г.

Какво означава точност? А качество?


Напоследък с журналиста А.С. имах приятелски спор относно услугите, които предлага БДЖ. Той смята, че БДЖ трябва да съществува на всяка цена, независимо кой плаща цената. Логиката на А.С.: трябва да има БДЖ винаги и навсякъде, за да може баба Гинка да пътува винаги, когато поиска.

Аз, разбира се, опонирам винаги с тезата, че е важно да знаем кой плаща цената и колко дълго някой е готов да плаща цената.

Тъй като вече писах няколко пъти за лошото управление на БДЖ и натрупаните 300 млн. лева дългове, сега искам да поговоря за качеството на услугата. Не говоря за това дали облегалката за главата е покрита с бяла или с мръсно-сива калъфка. Това е някак си второстепенно в България, май.

Аз се съсредоточавам върху това дали БДЖ „мери” изобщо качеството на услугата, която предлага – що се отнася до пътническите превози. Има ли изобщо измерители?

Британската фирма Network Rail (аналог на "Железопътна инфраструктура") е въвела един индекс – Public Performance Measure (PPM). Това е всъщност измерител, който съчетава две величини: точност и надеждност. Мярката PPM измерва представянето на всеки един влак спрямо обявеното разписание. Британците казват, че даден влак е пристигнал навреме, ако е пристигнал със закъснение 4:59 мин. или по-малко спрямо разписанието – за Лондон и Югоизточния регион, или 9:59 мин. или по-малко за дългите разстояния. За периода 20 септември-17 октомври 2009 г. този индекс сумарно, за всички жп оператори във Великобритания, е 92.8%.

Другата методология е т.нар. Delay Minute Methodology. Тя мери закъснението в минути спрямо времето, за което би трябвало да се придвижи влакът между две точки.

За какво говоря? За това, че трябва да има измерител и той да се даде на публиката, а не да се засекретява. Например, благодарение на данните на Network Rail, ние знаем, че през 2008/09 сборът на „минутите закъснение” във Великобритания за всички жп оператори е 35% по-малък, отколкото преди пет години. Пак през 2008/09 г. 90.6% от всички влакове са пристигнали навреме - all time record, както пишат англичаните.

Да, мога да меря качеството на услугата например и по процента вагонни тоалетни, в които тече вода. По този показател ни изпреварва вероятно и Пакистан.

Искам да знам какви са данните на БДЖ и на „Железопътна инфраструктура” по тези показатели. Мери ли ги някой? Ако да, защо ги превръщат във фирмена тайна?

вторник, 17 ноември 2009 г.

Благодарности за Красьо


Красьо Черничкия вероятно има достатъчно интелект да си осребри чека, тоест, да извлече ползи от всичко, което знае, или да извлече ползи поради всичко, което ще премълчи.

На фона на целия скандал трябва да благодарим на Черничкия. Той послужи като катализатор – набързо осветли цялата мръсотия в съдебната система. Ако и сега не се случи „промяна”, значи никога няма да се случи.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Бавно

За мен ключовата дума за целия преход у нас е „бавно”.
Това ми хрумва, като слушам една жена на годините на моята майка. Тя казва по един ТВ канал: „Ние се борихме, ама много се забавиха нещата. Искаше ни се да бъде по-бързо.”
Преходът бе твърде бавен и твърде криминален.
Няма нормален човек, който да е склонен да посвети ей така, без сянка на възмущение, 10, 15, 20 години от живота си на „преход”...
Чудя се какво трябваше да се случи в началото да 90-те години, за да се ускорят нещата?
Ако ме попитате дали преходът е приключил сега – да, приключил е. Приключил е, защото вече никой няма да каже кой на кого е дал някакви куфарчета. Така поради една естествена, хронологична, а не юридическа давност, вече никой не очаква да разбере истината за началото на прехода.
Краят на прехода настъпва тогава, когато крадецът и ограбеният си стиснат ръцете с една усмивка на амнезията.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Рецепта за кино

Ние знаем много добре, че хепиендът е измислица на Холивуд. Хепиенд не може да има в българското кино днес, защото хората са бедни и живеят скапан живот. Не може в страната с най-ниски доходи в ЕС да се прави кино за щастливи хора. Освен това киното трябва да отразява живота, тоест някой трябва да каже на бедните хора, че живеят скапан живот. Другата причина да няма хепиенд е бюджетът. Хепиенд се прави с пари. Българските филми са винаги нискобюджетни и парите не стигат за хепиенд. Третата причина е тази, че режисьорът иска да го приемат сериозно. Хепиендът е лековат, тоест, режисьорът няма философски поглед.

Ако имате намерение да получите някоя награда от фестивал и да ви похвалят в медиите, има няколко сюжета, които гарантират успеха.


Комунистическото минало

Идва Девети септември и буржоазното семейство Иванови е изправено пред нов морал, нов икономически ред и пред нови проблеми. Бащата е пратен в Белене, майката получава удар и умира. Героинята, тяхна дъщеря, отива в затвора след скалъпен процес. (В затвора прави опит за самоубийство. Този епизод е заснет, разбира се, в черно-бяло.) Излиза след две години, останала без имущество. В дома й се е настанил партиен секретар със семейството си. Тя няма изход. Става любовница на директора на милицията в окръжния град, за да има поне къде да живее. Не иска да роди детето му. При опит за аборт умира. Последният кадър: портрет на Сталин виси на стената, стъклото в рамката е счупено. Затъмнение.

Новата реалност

Новата реалност в България е изгонила стотици хиляди българи да търсят късмета си в чужбина. Иван емигрира в Мадрид, за да намери работа и да спечели пари. Иван оставя във Видин младата си съпруга Ина, която живее при неговите родители. Той смята да я вземе при себе си, когато събере пари. Иван почва работа на автомивка. Печели малко, но праща част от парите на нашата героиня. Тя е сервитьорка в малък бар. Нейният шеф използва положението си и спи с нея. Тя забременява след няколко месеца, но не знае как да каже на Иван. Иван разбира от приятел, че Ина е бременна. Без да й каже нищо по телефона, веднага взема автобуса до България. Хваща Ина и любовника й „на калъп” и убива и двамата с кухненски нож. Затъмнение.

Наркоманията

Иван е на 19 години и току-що е завършил гимназия. Не може да намери работа, но иска да има охолен живот без ограничения. Почва да пуши трева, преминава на хероин. Няма доходи и краде от родителите си, за да си набави наркотик. Продава златните бижута и гоблените на майка си. Родителите му го пращат в комуна. Лечението не постига успех. Иван се връща в града. Връща се към наркотиците. При скандал вкъщи Иван убива с чук баща си. (Сцената е заснета в черно-бяло, но кръвта на бащата е червена.) Иван е осъден и отива в затвора. Майката получава удар и умира в съдебната зала при четенето на присъдата. Последният кадър: Иван си прерязва вените в затвора. Затъмнение.

събота, 7 ноември 2009 г.

50 години БНТ

Гледам празничната програма на БНТ по случай 50-годишнината.
Чуват се и много хубави думи, но и по-критични откровения.
Магърдич Халваджиян казва, че не може да има в БНТ осем синдиката, всеки да е защитен, никой некадърник да не може да бъде уволнен и телевизията да плаща на 2000 души, вместо на 500.