Отживелицата, наречена „ден за размисъл”

 

Фото: Димитър Лъжов

 Все още са такива изискванията – да няма агитация в т.нар. ден за размисъл.

 Що за идиотизъм, наследен от 19 век?

Ако вървите с тениска, оцветена в партийния цвят на любимата ви партия, това агитация ли е? Ако носите на ревера си значка с образа на някой политически лидер, това агитация ли е? И трябва ли разлепените плакати във вашия квартал да бъдат скъсани още преди деня на размисъл, защото те на практика продължават да агитират от стената?

Да не говорим за комичния елемент на сухия режим, който уж има за цел да спре пиянството на един народ поне за 24 часа… Та да се вземе правилно решение!

Нали на всекиго е ясно, че на състезание тичаш до края, до прескачане на финалната линия. Тишина има в лечебните заведения и в почивните станции. Тишината не помага нито на политическото състезание (доколкото го има), нито на демокрацията като такава.

Лъжовизми

 

Думи за „Последната колона“

Когато подготвях моята книга „Сенки и полусенки“ през 2016 г., посетих новия музей в Ню Йорк, посветен на трагедията от 2001 година. В книгата оставих едва 4 снимки, свързани с музея и мемориала... Останалите „потънаха“ в моя безкраен архив...

Атаката срещу кулите близнаци е едно от най-трагичните събития в цялата история на САЩ, сравнявано често с Пърл Харбър. Жестокостта и мащабите са потресаващи.

В снимки може да се запечати малко. Вървиш и мълчиш в музея на пресечката на „Либърти стрийт“ и „Уест стрийт“. Усещането е като в гробница – приглушена светлина показва ненатрапчиво запазени артефакти от кулите... Аз не знаех нищо до онзи момент за „Последната колона“. Последната стоманена колона е била извозена от мястото на трагедията на 30 май 2002 година, а в дните преди това върху нея са оставили знаци на обич и страдание близки на жертвите, работници, пожарникари... Колоната е натоварена на камион, преди да отпътува с почести, покрита с националното знаме, съхранявана е в хангар на летище JFK седем години.  През 2009 г. е откарана в музея-мемориал в Манхатън – поради размерите си е поставена вътре преди изливането на покрива. Днес тя въздейства на посетителя със същата сила, защото е едновременно тук сега, но също и в онзи трагичен ден на септември.

От площадката с руините са извозени около 1.6 млн. тона строителни материали. Само 60 процента от всички загинали са били идентифицирани. Всичко друго е пепел.