неделя, 27 февруари 2011 г.

Купете нова превръзка за Темида!


(Карикатура: Марек Рачковски)

Решението на Върховния административен съд, което оправда Доган по делото за конфликт на интереси, показва за мен само едно нещо.

В моята страна съдът не държи да показва някаква връзка между морала и правото.

От сега ти казвам, любезний читателю, че ако изобщо някой някога получи осъдителна присъда по този закон, това ще да е най-много някой общински експерт...

На българския съд все не му достига едно особено мнение. Как пък се случва, че все не достига едно особено мнение, за да дойде Н.В. Справедливостта? Не ги ли учат на особено мнение в Юридическия факултет?

Съдия Марина Михайлова от тричленниия състав на Върховния административен съд има смелостта да приеме, че Доган е допуснал ситуация на конфликт на интереси и се аргументира:

- първо, като депутат, като мандатоноситтел и като лидер на партия Доган е имал възможност да оказва натиск при вземане на решения в правителството;

- второ, налице е облага – не хипотетична, а реална. Макар че законът няма обратна сила, Доган е взел 1.4 милиона лева месец след влизане на закона в сила;

- трето, съдия Михайлова изтъква, че най-важният елемент в това дело е дали тази облага е „получена за изпълнение на конкретна дейност или под прикритието на тази дейност са целени други резултати”. Доган няма специални знания по хидрология и следоватлено, твърди Михайлова, още когато са сключени договорите, страните са знаели, че лидерът на ДПС не може лично да ги изпълни.

Не ми се иска да коментирам решението на петчленния състав на ВАС, което оправда окончателно Доган и изми петното от името му.

(Впрочем какво да очаквам от съдебна система, администрирана от Красьо Черничкия?)

Искам Висшият съдебен съвет да организира интензивен курс за всички съдии в България и да ги запознае с практики на техни чуждестранни колеги в областта „конфликт на интереси”. Нека изберат държава с по-дълга история на такова правораздаване и да ги командироват за един месец... Отчаяно имат наужда от такъв курс.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Мръсен въздух... докато белият дроб стане черен



--- Враца, 6 февруари --- В буквалния смисъл врачани виждат какво дишат.

Майки от Кърджали протестираха през януари – искаха чист въздух за себе си и за децата си. Майките цитираха данни от Изпълнителната агенция по околна среда: между 6 и 20 януари Кърджали е бил градът с най–мръсен въздух в България.

Истина е, че Изпълнителната агенция по околна среда има ежедневен бюлетин за качеството на въздуха. Не е достатъчно да се знае кой град диша най-мръсен въздух, а да питаме: какво правим да се ликвидира това?

Истина е, че безумните цени на парното и високата цена на ел-енергията накараха много българи да се топлят на дърва и въглища.

Истина е, че горенето на фосилни горива отделя във въздуха твърди частици, въглеродни окиси, серен диоксид, азотни окиси...

Искам да уверя майките във Враца, че децата им дишат също тъй мръсен въздух, както и децата в Кърджали. Във Враца няма на практика никаква промишленост, която да отделя вредни емисии – самите граждани правят въздуха непоносимо мръсен.

сряда, 9 февруари 2011 г.

неделя, 6 февруари 2011 г.

По-леко със светините!

Чета едно интервю с проф. Николай Василев, който твърди, че сега правителството иска да убие две светини – Софийския университет и БАН.

Василев: „Когато политиците казват “пари срещу реформи” означава, че искат те да бъдат ликвидирани в лицето на духовните ни светини – Алма Матер и БАН. Защото в тях се раждат свободомислието, социалната критичност, техните опоненти, което дразни управляващите, а никоя власт не обича да бъде критикувана.”

Истината е, че Василев като министър на образованието не направи никакви реформи. Причината? – Не е искал да унищожава национални светини.

Но светините са си много добре нереформирани... Те са си на хранилка и искат това да продължи. Светините не се пипат. Пред светини хората се покланят... Ако някой се опита да накара светините да работят, те пищят, че ги унищожават.

Прочее, ако правителството дава твърде малко за светините СУ и БАН, нека да направим акция с SMS-и за целия народ... Нека да спасим светините. Нещо като „Българската Коледа”... Може Василев да я организира за 24 май и да я нарече „Българският Великден”...

Мисля, че Василев недовижда какъв „материал” излиза от нашите прогимназии и нашите гимназии. Вероятно с него пием кафе в различни кафенета, вървим по различни улици и срещаме различни младежи. Младежите, които аз срещам, говорят с 500 думи, и определено, човек, какво да ти кажа, това е положението...

Василев: „Един от митовете е за състоянието на нашето средно образование, което видите ли имало много недостатъци. Според мен образованието в средното училище е едно стабилно образование, не по-лошо от това, което получават децата в другите страни от ЕС. Като доказателство за това са нашите национални отбори по математика, биология, информатика.”

Да, шепа умни деца работят с шепа отлични педагози. Вървят от олимпиада на олимпиада и се връщат с медали. Шепа... Но голямата задача на средното образование е да произведе „маса” от грамотни и готови хора за бизнеса – а не шепа вундеркинди... В едно интервю наскоро дете-лауреат от олимпиада откровено си каза, че не би работило в България, ако може да избира... Защото науката се случвала в други страни. (Детето не каза нищо за светините СУ и БАН.)

Искам да го кажа още по-просто... Голямата сила на масовия училищен спорт в САЩ не е в това да произведе олимпийски шампиони, а да произведе здрави, умни, способни граждани. Хора с много силен състезателен дух. Това е мисия, очертана от средата на 20 век в САЩ и успешно развита и в наши дни.

Аз не искам никой министър да мисли за БАН и за СУ като за индийски крави. Светиня е Черепишкият манастир. Светиня е Рилският манастир. Те пазят вярата няколко века и го правят успешно. Тях никой не иска да ги реформира – и няма нужда. Но от БАН и от университетите този народ има право да иска малко повече. Доста повече.