неделя, 26 октомври 2008 г.

Извън класацията

Може би е присъщо за постмодерното време да правим класации за всичко. Примерно: 10-те най-добри ресторанта в София, 10-те най-добри романа, 10-те най-популярни български филма... Всичко може да се нареди в класация.

Сега БНТ прави една „кампания” за определяне на „любимия роман на българските читатели”... Отказвам да гласувам за „роман номер едно”, защото не приемам понятието „любим роман на българските читатели”... Това гласуване не взема предвид три важни дадености. Едната даденост е, че винаги паралелно съществуват много обществени мнения, но има и господстващо обществено мнение. Ако най-много българи кажат в анкетата, че техният любим роман е „Алхимикът” на Паулу Коелю, количественото натруване ще изтласка този роман като любим на българите. Но той не е мой любим роман, аз дори не съм го чел. Моето мнение не съвпада с господстващото обществено мнение.

Втората „даденост”, както я наричам аз, е тази, че при естетиката има значение индивидуалният вкус, а не натрупването на мнения... Защо трябва да търсим тогава „консенсус”. Ако сега направим анкета за музикалните предпочитания на българите, Панчо Владигеров има по-малки шансове да бъде предпочетен от всяка фолк дива.

Третата даденост е ефектът „пъблисити”. Това най-просто обяснявам така: днес поради медийното внимание е по-вероятно да бъде посочен за „любим” роман „Нерон Вълкът” отколкото „Нощем с белите коне”. Ефектът „пъблисити” изкривява картината в полза на по-популярното. (Отново подчертавам, че индивидуaлният читателски вкус определя кое е качественото, но медиите могат да определят кое е популярното.)

петък, 24 октомври 2008 г.

Геология за начинаещи


Ако бях геолог, щях да ти кажа точно преди колко милиона години тези чурупки от снимката са обграждали живи организми. Щях да знам и името на организмите, за да ти направя още по-силно впечатление. Но сега знам само, че това са били живи организми преди няколко милиона години, а сега чурупките са само скала. Направих снимката през тази пролет.

Така е и при хората. Случва се и това: остава само черупката, а никой не може да си спомни преди колко време черупката е обграждала живо тяло.

понеделник, 13 октомври 2008 г.

Чувство за достойнство

Медиите съобщиха: Академик Людмил Стайков е бил доносник на Държавна сигурност.

В този момент не ме интересува дали е бил или не, дали някой не е фалшифицирал фактите по нечия поръчка. По-скоро съм склонен да вярвам, че Стайков не е бил агент.

Мога само да кажа, че Стайков е достоен човек и преди всичко истински професионалист. Преди 10-11 години работихме заедно в телевизия Евроком – правехме една рубрика за българско игрално кино. Людмил Стайков ми беше шеф. Тогава още се учех на телевизия, а от Стайков има какво да се научи. Гордея се, че съм работил с него. Смятам, че атаките към режисьора ще отшумят, а името му ще остане в историята на българското кино.

петък, 10 октомври 2008 г.

Световен ден на яйцето

Днес е световният ден на яйцето.

Чудесен празник... Чества се от 2001 г. насам по инициатива на Международната комисия по яйцата. Аз вчера вечерях пържени яйца, значи съм отбелязал празника неволно един ден по-рано.

Днес е и световният ден против смъртното наказание. Съвпада със световния ден на яйцето, но на мен ми изглежда доста по-важен. Спомням си какви дискусии имаше преди години, когато България прие мораториум върху смъртното наказание. Обществото във всяка страна изглежда е устроено така, че смъртното наказание получава голяма подкрепа. То изглежда справедливо според духа на мъдростта „око за око, зъб за зъб”. Ако въпросът за смъртното наказание се решава с референдум, най-вероятно то ще получи висока подкрепа и няма да бъде отменено. Решението за отмяна на смъртното наказание е решение на някакви елити, не на цялото общество.

Лично аз съм противник на смъртното наказание. Не го приемам. Смятам, че присъдата „лишаване от свобода” за дълъг период има също убийствен ефект върху психиката на затворника. В лекциите по основи на правото доцент Т. ни казваше, че присъдата над осем години прави затворника негоден за ре-социализация след неговото освобождаване.

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Монахът, който продаде своето ферари

Отец Никанор, 32-годишен българин, бивш брокер от Насдак. Името му се появи в медиите отново тези дни, защото Ройтерс публикува статия за него и някои наши медии я преведоха.

Отец Никанор сега е монах, загърбил суетата на големите сделки... Обитава Черногорския манастир на 50 километра от София.

„Ние все търсим щастието във външния свят, в материалните неща, което ни прави постоянно неудовлетворени, гневни на самите себе си и на света” – казва монахът.

„Всеки може да бъде добър брокер, но това не носи много полза за света.” Според монаха религията може да помогне на хората да се справят с днешните времена на стрес и да намерят отговорите.

Отецът съветва всички свои бивши колеги да поставят буркан с пръст на бюрото си, за да им напомня накъде всички ние сме се запътили и кое има стойност в живота.