четвъртък, 29 май 2008 г.

Кое е новина?

Дарик радио – Плевен създаде днес следната „новина”:
Мъж от Ловешко село е спасен след опит да отреже главата си с ъглошлайф. Самоубиецът е в съзнание след втори неуспешен опит да се раздели с живота си. Това съобщи доктор Младен Овчаров, неврохирург в Плевенската многопрофилна болница.
39–годишният Светослав е опитал да се самоубие за пръв път преди месец като се е прострелял с пистолет. След като не успял, решил тази сутрин около 3 часа да отреже главата си с ъглошлаф. В резултат на ужасяващата интервенция, мъжът е успял да си пререже шийната мускулатура заедно с част от гръбначния мозък, след което изпаднал в безсъзнание. Намерен е в безпомощно състояние, с неподвижни ръце и крака, от баща си.”
Чух „новината”, докато пътувах с такси към моя стоматолог. Прииска ми се да помоля шофьора да смени станцията, но се въздържах.
Защо самоубийството е новина? Има ли обществена значимост? За кого тази информация е релевантна? Не е ли по-важно в такъв случай да се уважат чувствата на най-близките, които остават живи?
Работих като видеожурналист една година в системата на NBC. Моята телевизия никога не отрази нито едно самоубийство. Продуцентът не ме изпрати нито веднъж да снимам „новина” дори когато имаше само съмнение за самоубийство.
Етичните стандарти в журналистиката в някои медии стоят над всичко.

сряда, 28 май 2008 г.

Поглед назад






Няколко запалки Зипо от моя любим сайт www.ebay.com привлякоха вниманието ми тези дни. Запалки на войници, участвали във Виетнамската война преди 40 години.

Тези войници не са можели да предположат, че една запалка, проста вещ, ще се превърне един ден в артефакт с историческа стойност.

Удивително е колко много ни казват изсечените надписи върху ламарината.

четвъртък, 22 май 2008 г.

Ускоряване на времето


Мая П. ми изпрати картичка с образа на Светите Кирил и Методий по случай 24 май.

Мисля си, трябва да й отговоря. Трябва да пратя картички по Интернет на още хора.

Преди няколко минути си помислих, че 24 май е празник и на всички хора, които разширяват блогосферата на български език. Те не са много, но броят им расте. Лека-полека расте и броят на хората в България, които имат Интернет вкъщи.

Интернет от самото си създаване е логоцетричен. Дори само поради това харесвам Интернет.

Днес Иван К. от Плевен трябваше да ми прати важен мейл. Чухме се по телефона. Имаха проблем с доставчика на Интернет, не можеше да прати мейл. „Как изобщо са работили хората преди Интернет?” – казвам. Работили са с пишеща машина и с писма на хартия. Пишещата машина отиде в музея. Впрочем, аз съм се учил да пиша първо на машина и на всички компютри нагласявам т.нар. БДС конфигурация.

Интернет промени представата ни за време, накара ни да възприемем времето ускорено и ускоряващо се.

сряда, 21 май 2008 г.

Колко струва историята



В последните 2-3 дни съм се увлякъл да наддавам в един търг на Ebay.com с архивни фотографии на в-к „Сан Франциско Икземинър”. Цените на най-интересните растат бързо и аз, воден от здравия разум, спирам да наддавам навреме. Две много известни снимки току-що приключиха с добри цени. И двете са получили Пулицър за репортерско майсторство. Едната е от Киоичи Савада – „Бягство към свободата”. Майка прекосява някаква река заедно с децата си в бягство от бойното поле. Савада получава Пулицър за снимката през 1966 г. Другата е като че ли още по-известна. Автор е Ник Ут, заглавието е „Напалм във Виетнам”. Той е получил Пилицър за снимката през 1975 година.

Снимката на Савада се продаде за 376 долара, а на Ник Ут за 1624 долара.

сряда, 14 май 2008 г.

Защо сме живи


Една кратка статия във в. Труд” привлича вниманието ми.

76% от младежите не знаят за какво живеят

Авторът ни съобщава, че 76 на сто от българите на възраст между 16 и 20 години не знаят за какво живеят. Данните идват от изследване на Института по психология на БАН. Младите „нямат идеали, не знаят за какво мечтаят и кои са враговете им”.

Половината от младежите отричат всичко, което предлагат родителите им. 14 процента нямат свои търсения. Според старши научен сътрудник Антоанета Христова у нас има пълно разместване на ценностите. Социалните норми скромност, учтивост, самодисциплина отстъпват място на самореализацията на всяка цена, казва Христова.

Нищо в тази статия не ме учуди.

събота, 10 май 2008 г.

Точно в 13:30

В четвъртък точно в 13:30 влязох в „Литературното кафене” на „Невски проспект”. Бившата сладкарница „Волф и Беранже”. Седнах на първата маса до входа. Поръчах си 100 грама „Грантс” с лед и чаша вода. Огледах хората наоколо. През една маса от мен седеше група от около 10 туристи, които си говореха на френски. Кафенето беше интересно. Тежки завеси, интересни лампи със стойки от женски фигури. Влязох тук, защото един надпис до входа ми извести, че тук е обичал да идва Александър Пушкин. Рекох си: „Има нещо важно в това кафене. Има историческо значение...” Трябваше да вляза.

Уискито беше приятно. Цената беше приятно приемлива – след цената на уискито в хотел „Астория”. Не съм пил по-скъпо уиски от това в бар „Кандински” на „Астория”.

Точно тук във „Волф и Беранже” на 27 януари 1837 г. Пушкин се е срещнал със своя секундант К.К. Данзас и заедно са се отправили към мястото на дуела.