Възвишени мисли по въпросите на кулинарното изкуство

Цената на три стека, сервирани и излапани във Варна, раздели нацията ни на две, както и Путин с войната в Украйна не успя да раздели.

Измамен ли е бил клиентът, който си поръча 3 рибай стека, а при плащането направи видео, та да скандализира обществото с цена 490 лева? Измамен друг път. Оказа се, че му обяснили разликата между нишка плескавица и рибай стек, ама бай Ганьо вика: „Ти ли ще ми кажеш на мене? Донеси три, не ме гледай!“

Мило е, че е дал на сервитьорката 10 лева, та да се радва – край на цитата.

Има едно криво разбрано сиромахомилство у нас. Ако четете коментарите под първите публикации преди 5 дни, ресторантът, собственикът и персоналът са също смлени на кайма и излапани, алчните изедници народни! В битката за справедливост се включи на бързи обороти и известната със своята безполезност Комисия за защита на потребителите!

На българите хем им се иска България да предлага „нещо повече“ като туристически продукт, различно от евтина пиячка и балконинг, хем трябва да е на ниво Балкантурист – еднакво, евтино и достъпно за масите. Хиляди българи сънуват още евтините кебапчета от бай-Тошово време. Милеят за тях.

В сферата на туризма картинката не е проста като картичка от Слънчев бряг. Има хотели и хотели, ресторанти и ресторанти. Но хотел с категория 4 звезди не може да ви предложи услуга на ниво 2 звезди, ако така поискате, ако това търсите... При ресторанта е друго, особено в битката за повече оборот: в едно меню може да сложат и Бьоф Строганов, и кебапчета. И ракия тип „спирт с аромат“, и 12-годишно уиски. 

За съжаление на бай Ганьо висотите на кулинарното изкуство не предполагат общодостъпност. Не е общодостъпно онова ястие с трюфели в дъното на менюто, не е просто вид пържола рибай стека... Виното от 96 лева вероятно е различно от това за 24.

Ще ви просветне пред очите, ако все по-често възприемате кулинарното изкуство именно като изкуство. Само в София може да идете на опера за 20 лева – държавата субсидира! Но в скъпия ресторант никой не субсидира, удоволствието за небцето струва скъпо. Така е в Париж, в Ню Йорк, във Ванкувър, в Сидни, във Варна и в София... Имам и още една лоша новина за бай Ганьо, който с клипчета, по детински, иска да отмъсти на друг за цената на невежеството си... Лошата новина е, че луксозните стоки имат сходни цени по света, почти без разлики. Има ли основания българинът да очаква скъпото да е евтино само в родината му – проекция на комплекса му за изостаналост и вечно догонване на Европата?