понеделник, 29 юни 2009 г.

Епигоните

Почва да ми омръзва да чета млади български автори, които имитират стила на Чарлс Буковски. Той каквото е имал да напише, го е написал. Написал го e още преди 40 години.

Давам пример с младия писател П. Повествованието върви горе-долу така:

Минах през магазина и си купих бутилка водка. Прибрах се в моята квартира, която беше гадна. По масата се търкаляха празни кутии от пица. Налях си водка в чашата. Протегнах се към чашата и си помислих: Днес беше скапан ден.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Кондукторът Каменов


Не ми е твърде приятно да пиша за компанията БДЖ, която предлага евтин, но некачествен транспорт. Компанията БДЖ, която постоянно плаче за субсидии от бюджета.

Спомням си как БДЖ реши през март 2008 г. да направи проверка на един влак – София-Септември. Оказа се, че от 250 пътници 104-ма бяха без билети. Полиция, разправии... Понеже това се случи веднъж, стана новина. Ако се прави такава проверка всеки ден, ще се окаже, че новината е ежедневие.

Защо се сетих за БДЖ? Защото един човек ме накара да вярвам, че БДЖ може да заработи. БДЖ може поне да почне да имитира усилията за ефективност на произволно избрано частно предприятие. Може би след още 20 години.

Ето случката.

Отделението за първа класа във влака за Видин е пълно. Хората зад мен са си налели бира в пластмасови чаши и са нарязали на кубчета свинска пача върху парче вестник. Викат силно. Разказват си кой къде работи... „Абе аз немам билет за първа класа, ама зависи кой е кондуктор...” „Седи бе, седи, ако ни изгони, ще се преместим...”

И тогава се появи кондукторът Каменов. Той развали жп-идилията. От 20 души в цялото отделение Каменов изгони 18. Не му беше лесно. На пътниците със свинската пача трябваше да направи „забележка” два пъти.

Предполагам, че на Каменов му пукаше за правилата. Понеже му пукаше за правилата, не позволи на 18 души да крадат от БДЖ. Разбира се, това е крадене на дребно. (Чувам как някой там казва: Абе това да му е проблемът на БДЖ.)

Трябва да ти кажа, че ако изобщо нещо може да се промени в това неефективно държавно предприятие, тази промяна започва от кондуктора Каменов.

Моля ви, господа управители на БДЖ... Открийте кондуктора Каменов, похвалете го и го наградете.

Клонирайте го, ако можете.

вторник, 23 юни 2009 г.

Телевизор марка „Оганьок”

Мога да придобия представа за нивото на бедността в страната по много начини. Един от тези начини е да следя сайта на Националния статистически институт. Друг начин, който е много достоверен, е да чета бюлетина на МВР.

„След взломяване на входна врата от апартамент във Враца за периода от четвъртък до събота са откраднати велосипед, две електрически дрелки и дървени инструменти.”

„От 21.00 часа в петък до 13.00 часа в събота от наследствена къща в Девене след влизане с взлом са отнети две дървени врати и един топор.”

„Непълнолетните врачани Н.М. и Б.М. са задържани за 24 часа в полицията във Враца като извършители на кражбата в събота на черно-бял телевизор марка „Оганьок” и четири риболовни въдици...”

„20-годишният И.Т. откраднал 30 циментови кола от лозе в землището на село Лесура.”

Не искам да правя никакви обобщения, разсъждения или да заклеймявам някого. Просто виж какво крадат хората и си направи сметка за „жизнения стандарт”.

сряда, 10 юни 2009 г.

Името на пациента

Забеляза ли как всички български медии направиха сензация от първите двама души, които у нас потърсиха помощ и им бе поставена диагноза „свински грип”?

Аз забелязах.

Първи беше студентът, който се върна от САЩ. Научихме всичко за него, освен неговото ЕГН и номера на обувките му.

Второ бе едно 7-годишно момиченце от разложкото село Баня. И за нея научихме всичко, дори това, че я е посетил лично д-р Евгений Желев. Дарик радио дори изписа името на детето с удебелен шрифт – да не би да го пропуснеш.

Да помислим: името на пациента трябва ли да стане публично? Това нужно ли е на пациента, нужно ли е на лекаря, на журналиста, на читателя?

Ако аз открадна утре едно колело или едно DVD от съседа и полицията ме залови, моето име ще се появи в бюлетина на МВР само с инициали. То ще излезе във вестника само с инициали – ако изобщо излезе във вестника.

Но ако ми се случи да пипна свински грип, някакъв лекар-тройкаджия ще направи от мен сензация. После някакъв журналист-тройкаджия ще ми напише името във вестника.

Аз вярвам, че никой от нас не иска да става медийна сензация, независимо дали има ХИВ, хемороиди или „свински грип”.

Точка.

понеделник, 8 юни 2009 г.

12 години тежък труд

Днешното онлайн издание на „Чикаго трибюн”: Северна Корея праща две US-репортерки в затвора. Двете са осъдени за тежко престъпление ("grave crime" against North Korea) и всяка ще трябва да излежи по 12 години в затвора при режим на тежък труд. Присъдата не подлежи на обжалване, защото била издадена от върховния съд. От текста става ясно, че основното обвинение е било, че нелегално са влезли в Северна Корея.

„Процесът” е продължил два дни при закрити врати.

Вчера сомалийски бунтовници убиха директора на най-голямата радиостанция в страната - "Радио Шабел". По данни на „Репортери без граници" само през 2009 г. година в Сомалия са убити четирима журналисти.

Спомням си един разговор с проф. Рода Липтън (Columbia University) през 2000 година. Тя ми каза по някакъв повод, че и журналистите, и гражданите приемат свободата на словото за даденост в САЩ. Тя каза: We take it for granted.

Вероятно някакъв по-дълъг период на традиционно свободни медии – 100-200 години – води до притъпяване на сетивата, що се отнася до терора над журналисти въобще... в други части на света.

Струва ми се, че в новите демокрации в Източна Европа формите на натиск са по-фини, но не по-малко опасни. „Срещу приятелите на главния редактор не се пише.” Разбира се, не се пише и срещу фирмата, която си плаща за реклама на първа страница.

неделя, 7 юни 2009 г.

Недоумение

Все още аз нямам обяснение за себе си защо ни карат да гласуваме два пъти това лято. Можеше цялото чудо да мине за един ден. Ето, в Германия в неделя 7 провинции от 16 гласуваха и за Европейски парламент, и за местни органи на власт. В Германия може, в България не може.

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Гласът на народа

Един от моите любими автори, Карл Попър, твърди, че ние трябва да заменим въпроса „Кой трябва да управлява?” с въпроса „Как можем по най-добрия начин да избегнем ситуациите, при които лошият управник причинява прекалено много злини?”

Попър ни напомня: „Когато казваме, че най-доброто познато решение е конституция, позволяваща чрез вот на мнозинството да се отстранява правителството, ние не казваме, че вотът на мнозинството винаги ще е правилен. Ние дори не казваме, че той е обикновено правилен. Ние само казваме, че тази много несъвършена процедура е най-доброто, което е създадено досега.”

Наистина, най-важното предимство на демокрацията пред диктатурата е възможността за промяна на управлението без кръвопролитие. Обаче...

Наскоро говорих с един приятел, който ми каза: „Ще гласувам за партията „Х”, защото това е по-малкото зло.” Аз продължих да мисля върху тези думи през целия ден. Той бе направил избора си между двете партии с най-голяма популярност към момента. Много е хубаво, че ние живеем в някаква форма на демокрация, но е много тъжно, че търсим „по-малкото зло”. Значи тази демокрация не ни предлага истински избор.

Все повече започвам да мисля, че евтината риторика „Гласувайте, не ходете за гъби в изборния ден” не е много убедителна. Ето, отивам в магазина да си купя домати за моята любима шопска салата. Доматите от два лева са загнили, доматите от три лева са загнили и доматите от четири лева са загнили. Аз не си купувам никакви домати. Не си купувам дори евтини загнили домати, просто защото не искам загнили домати. Ако разсъждавам по логиката за най-малкото зло, би трябвало да си взема килограм евтини загнили домати...

Днес журналистът от в. „Сега” Светослав Терзиев ни казва, че доверието на българите в Европейския парламент е 58 процента, а в националния – 8 процента според Евробарометър. Хората се чувстват излъгани. Омръзнало им е да избират по-малкото зло. Новите партии винаги идват с лозунги за нов морал. Помните ли какво ни каза Жорж Ганчев преди години – че ще измете „червено-синята мъгла”. Винаги „новият” ти обещава нов морал.