сряда, 27 октомври 2010 г.

Какво е сбъркано с пенсиите?

Слушах бившия премиер Костов по БНТ днес… Каза доста не-популистки неща, както може да говори само лидер на опозиционна партия... Особено ми допадна неговата позиция по „пенсионния въпрос”.

Съгласен съм с него: "Не може един тютюнопроизводител да се осигурява на 60 лева, а да получава пенсия 120 лева. А тези, които се осигуряват на 500 лева, да получават 200 лева пенсия." Той още каза, че държавата взема парите на хората и ги дава на Андрешко, който не се е осигурил... Това, разбира се, е комунизъм...

Усещането за несправедливост у много хора на работоспособна възраст е именно поради това, че целият механизъм за определяне на пенсията е непрозрачен. Има ли ясна, добре обяснена връзка между сумата, която плащам в НОИ сега, и сумата, която мога да очаквам след 30 години?

Тези, които нищо не плащат, са силно мотивирани никога да не плащат – тъй или иначе правителството ще им даде нещо, за да не излязат на улиците.

Честата смяна на законовата рамка също е разочароващо-демотивираща.

В разговор с моя приятел, прокурорът П., онзиден споделих, че дори не мога да се възмущавам от промените, които някой ще направи в закона днес, защото вероятно ще има поне пет промени в правилата за пенсиониране, преди ние с него да се пенсионираме... Моето възмущение днес би изглеждало преждевременно, защото винаги може да стане по-зле (и аз това очаквам). Вижте например следния сценарий... След осем години поредното правителство казва: „Поради застаряването на населението НОИ не може да смогне с плащанията и ние променяме възрастта за пенсиониране на 71 години и за мъжете, и за жените. Слагаме таван на пенсиите от 300 евро.” Това веднага решава проблема на НОИ за още 20 години напред.

Честно казано, съчиненият сценарий не ми звучи никак фейлетонно дори днес.

Философски, от гледна точка на прагматизма, аз казвам така: Независимо дали държавата се ръководи от правителство, което се определя като ляво, което се определя като дясно, или което не знае как да се определи, водещият въпрос винаги трябва да бъде – как да мотивираме тези, които плащат, да продължат да плащат? И в никакъв случай не може да бъде – как да вземем от тези, които плащат, за да стигне за всички?

вторник, 19 октомври 2010 г.

Бавно... не-право-раздаване

Нещо от новините:

„Бюджетът на съдебната ни власт е нараснал с 506% за периода 1998-2008 г., отчитат от институт "Отворено общество", което е много повече от нарастването на общите бюджетни разходи.”

Аз наивно си мисля, че при 506% нарастване на разходите за правосъдие трябва да има поне 50 процента по-голяма ефективност на работата...

Наблюдавам като обикновен гражданин нещата... Без натиска на френския посланик ние никога, НИКОГА нямаше да видим как Върховният касационен съд връща делото „Борилски” в Апелативния съд във Велико Търново... Този процес се провлече 10 години.

При делото „Опицвет" върховни съдии приеха, че някакъв си химик правил научен експеримент... Той произвел над 600 кг амфетамини... Просто бил хванат, докато забърквал още 300 кг от същата дрога... Този процес се влачеше 10 години.

Веска Меджидиева... Родените след 1990 г. не знаят това име. Тя бе обвинена, че е взела „само” около 4,5 милиона долара от Българската земеделска и промишлена банка. През пролетта на 2008 г. Софийският апелативен съд постанови оправдателна присъда по наказателното дело, образувано срещу Веска. (Съдия Камен Иванов подписа присъдата с особено мнение, защото прие, че 7-годишната присъда на Софийския градски съд е правилна.)

Веска си живее в Кейптаун. В интервю за Дарик радио каза, че не работи нищо. „Имам пари, колкото да си пия кафето.”

Някакви хора оставили една къща на улица „Алабин” в София да рухне... Къщата паднала и убила две невинни жени, които просто си минавали с автомобил там... Досъдебното производство по случая е прекратено поради липса на извършено престъпление... Виновна е гравитацията!

Аз мога да добавям тук още примери. Погнусен съм от тези подигравки с данъкоплатеца...

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Наистина ли няма конфликт на интереси?

76 думи за българския съд

Просто си мисля, че министерството на Вежди Рашидов заслужава по-голям бюджет.

Министър Дянков, вземете от българския съд и дайте на българския театър.

Аз отивам в театъра и очаквам да се разсмея или да се разплача, но очаквам от актьорите тяхната благородна, артистична лъжа.

Не отивам в българския съд да се разсмея. Не отивам в българския съд да се разплача. Въпреки това от българския съд ми предлагат театър, за който аз не бих дал и един лев.

Защо така?


Четем в пресата, че БДЖ иска да продаде за скрап 600 пътнически вагона, по 4000 лв. за вагон...

Дружеството не можело да ремонтира всичките си 1 200 пътнически вагона, затова иска да се отърве от половината. За ремонт им трябвали 200 млн. лева, пък те имали предвидени едва 43 млн. лева...

Проста справка... За 2009 г. приходите на БДЖ от продажби са били 442 милиона лева, а годината са приключили с 20 млн. лева загуба... Приходите за една година от продажби са намалели със 125 млн. лева (22% спад 2008-2009 г.).

Ако останат едва 600 вагона, за тях ще са нужни около 100 млн. лева... Но и тази сума я няма...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Когато няма дори желание за промяна

Липсата на добра воля не може да бъде компенсирана от нищо.

Не може да бъде компенсирана от докторска степен от престижен университет, не може да бъде компенсирана от специализация в Скотланд Ярд или от стаж в някое бюро в Брюксел.

Най-дразнещото за „обикновените хора” е това, което би могло да се случи с малко усилие, но не се случва.

Прост пример. На аерогара София само две таксиметрови фирми имат регламентиран достъп, но на практика и всякакви пиратски таксита с пиратски тарифи обикалят и дебнат за жертви. Един шофьор от фирмата „ОК супертранс” ми казва, че това няма как да се случи без участието на полицията. (Сякаш аз не се досещам.) При изхода на Терминал 2 винаги има патрулна кола. За да си затварят очите полицаите, шофьорите- пирати дават своята лепта... „Ама ние ги виждаме полицаите как взимат парите. От четири смени само една не е корумпирана,” казва ми шофьорът.

Ако имаше воля за промяна, отдавна щяха да изчезнат всички тези имитатори, които уж бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията: “ОК Автотранс”, “ОК Супершанс”, “ОК Софтранс”, “ОК Мирник” и “ОК Суперлукс”. Впрочем те си возят и до днес, а към тях се добавиха и нови ментета – например фирмата „СК Велиртранс”.

Може ли ощетеният да очаква правосъдие от правосъдна система, изпаднала в транс?

От една страна, очевидно няма кой да защити фирмата „ОК супертранс” от лешояди-имитатори, от друга страна няма кой да защити потребителите. Най-добрата защита за потребителя е да си вземе очилата с най-подходящ диоптър и да чете внимателно цифрите на стъклото...

сряда, 6 октомври 2010 г.

Къде ми е левчето?

Преди Бисмарк в Германия не е имало пенсии. Хората не са знаели дори, че е възможно да получават пенсии.

Днес аз си плащам осигуровките, моите родители получават някакви пенсии, аз изобощо не знам дали ще получавам пенсия. Някаква пенсия. Да, да доживееш пенсионната възраст е необходимо, но не достатъчно условие.

В репортаж днес по водещ ТВ канал една дама на около 60 години откровено казва: „Аз дори не съм си представяла до тази година, не съм се замислила дори, че може здравната осигуровка да не се похарчи за здраве...”

Всички ли вярваме, че такса смет отива именно за смет?

Аз впрочем нямам нищо против като пешеходец да платя и годишна такса тротоар, ако това би ми гарантирало по-малко разровени тротоари, свободни от автомобили. Но аз изобщо не мисля, че някой вярва в това наивно умопостроение...