сряда, 21 ноември 2018 г.

Зов за завръщане


--- Шефът на БНБ Иван Искров и Цветан Василев пеят македонски песни

Не е нужно да правите особени усилия за анализ на масовите медии, за да видите, че вече от половин година никой у нас не говори за връщането на Цветан Василев като подсъдим в България. Сега ни проглушават от сутрин до вечер с „новиниза принудителното връщане на семейство Баневи! Сякаш за нашата държава е далеч по-важно да върне и съди Баневи, а Василев да си гледа кефа в нашата западна съседка... 

 --- Веска на сладка раздумка

 --- Семейство Баневи бе добре ухажвано от медиите, преди внезапно да изпадне в немилост

Колкото се върнаха братя Галеви, колкото се върна Веска Меджидиева, толкова ще се върнат и Баневи. Галеви пазят радиомълчание. Банкерката Меджидиева преди няколко години благоволи да сподели в едно интервю, че има пари, колкото да си пие кафето.
За Василев да не говорим... Повече от сигурно е, че самото изваждане на мустакатия банкер от дневния ред на обществото е умишлено и целенасочено. Да се забрави. Да се потули. Ще повярвате ли, че в Уикипедия, където всеки може да манипулира информацията, в биографичната справка за Василев аферата КТБ е бегло спомената само в четири изречения - цифром и словом. Липсва всякаква конкретика. Само се казва, че на 20 юни 2014 г. „вложителите започват масово да изтеглят парите си от клоновете на банката и настъпва паника“. Няма да научите колко пари са откраднати и въобще какъв е проблемът с кражбата на столетието! 

--- Бялата ленена риза е запазена марка на Брендо

--- Дебютната книга на Брендо - тиражът е изчерпан мигновено


Преди 6 години Брендо се криеше отново някъде в Европа. Заповед за международно издирване беше издадена обаче от Швейцария, не от България. Защо ли? Въобще цялата сага с Евелин Банев - Брендо е илюстрация за ефективността на правораздаването в родината ни. Първото обвинение срещу Брендо беше повдигнато още през 2007 г., а до присъда се стигна едва през 2018 година. Упс, той пък беше офейкал от страната! Забавно е, че в статията за Брендо в Уикипедия (на английски) той е представен като писател и бизнесмен!
Друга интересна подробност е, че за едно и също престъпление – пране на пари от наркотрафик – Брендо има колекция от три присъди, като в родината му съдът е бил най-снизходителен. У нас той е получил от Върховния касационен съд след 11 години активно правораздаване 6-годишна присъда. В Румъния обаче му дават 10, а в Италия – 20 години. Нали не вярвате, че някога Брендо ще съблече елегантната си бяла ленена риза, за да навлече раирана пижама?

Храна за размисъл!

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Вестници и предвестници


Ден на народните будители! Хубав празник, който бе отново въведен в календара след дълголетно прекъсване. Дори за поколението на баща ми това беше нов празник. Нов и за мен, но с аромат на нафталин. Самият ден носи архаизъм, разбира се, дори ако погледнем всички картинки тип поздравителна картичка, които се въртят из фейсбук – те са все с кирилски шрифт а ла старобългарско писмоот IX век.
Тогава, през XIX век, ясна работа – камък да хвърлиш, будител ще удари, ама днес кои са те? Учителите, журналистите, учените... Довършете списъка. Чакай малко, Васил Левски будител ли беше, или само Христо Ботев?
Струва ми се, че има две условия, за да говорим за празника и в сегашно време – да има народ и да има събудени хора, които искат да разбудят другите. Това би било актуално за всяка нация, а и за всяко време.
Случайно научих днес, че 1 ноември бил и Ден на българската журналистика. Най-вероятно не сте чули за това. Не случайно. Позамислих се като човек с академично журналистическо образование какво сме учили за тази дата и не се сетих. Оказва се, че няма никаква връзка с будителите, просто на този ден през 1891 г. е излязъл бр. 1 на в. “Работник” – сякаш това е началото на журналистиката у нас! През социализма печатът беше също средство за будене, но най-вече събуждане за класова борба.
Думата вестник у нас не е съществувала. Измислил я е д-р Иван Богоров, същият, на когото българите (и то по-събудените) могат да припишат само драсни-пални клечица, защото само това са им казали в 7-и клас учителите... Впрочем той използвал думата известник” – далеч по-яка от днешната... Да речеш, че Богоров е бил доктор по филология, не е бил! Бил си е лекар човекът, ама и будител, защото издал първия български вестник Български орелв Лайпциг през 1846 година. Не случайно в Лайпциг, казваме си, защото въобще печатарското дело в света започва от Германия, само че през 1450 година.
Доктор Богоров издал едва три броя за 9 месеца, не му потръгнало с журналистиката. Нямало ли е желаещи за будене? Понеже мотивите за работата му не били меркантилни, опитал с други вестници: “Журнал за наука, занаяти и търговия”, “Народност”, “Книговище за прочитание” и “Селски лекар”.
Не, д-р Богоров не може да се дореди днес в списъка на будителите, защото на първия ред местата са запазени за онези, които знаете от читанките. Дори ако си направите труда да проведете анкета сред зрелостници от случайно избрано училище, надали ще се сетят кой е бил той.
Никак не исках да се получи нещо като похвално слово, но от този човек тръгва българският вестник. Богоров е предвестникът на Пеевски. Това сравнение звучи по-ласкателно за народния представител, отколкото за доктора, но всяко време си има своите издатели.