Първа част от дневника виж тук.
7 май, съб.
Мило дневниче, няма ли най-сетне Владимир Владимирович да ме отзове от тая страна!
Не мога да разбера как е възможно посланик, работил в ЮНЕСКО, да падне дотам, че да го пратят в София!
По телефона ми се обади Р. Р. Казвам му, признала съм те! Само ти можеш да се разграничиш от партията на Ст. Я. още в деня на учредяване на партията. Той ме пита дали съм дала опорни точки на Ст. Я., че да знае как да се определи по отношение на Россия, аз му казвам – не, дала съм му карт бланш да изрази любовта си от сърце със свои думи... Не ми е лесно. Сутрин Р. Р. ми се оплаква от Корнелия, следобед Корнелия ми се оплаква от Р. Р.
Корнели ми казва – на Ден победы няма да застана до Р. Р.
Леле, значи не могат да се понасят вече.
Питам Р. Р. няма ли да изпрати поне венец за нашия памятник, ако не възнамерява да дойде лично. Той ми казва – не, не мога нито да дойда, нито венец да пратя, гледат ме под лупа от ЕС, и без това съм станал персона нон грата в ЕС... Викам му – не се тревожи, ние винаги се грижим за своите, виж например Шрьодер!
---
8 май, нед.
Песков ми изпрати 2 речи за Ден победы. Една по-дълга за София и една по-кратка за Пловдив.
Най-важното. Днес някои в ЕС разместват нещата, не се знае кой е агресор и кой е жертва. Все едно мирната и добра Германия е жертвата! Давам спешно речите за превод, ще ги рецитирам на български.
9 май, пон.
Ах, най-любим мой ден в годината!
Отивам с малка охрана пред нашия памятник. Предупредиха ме да не отивам, щяло да има провокации. Но отидох. Речта ми предизвика овации. Малко пофлиртувах с българите. Много обичат един цитат от Лихачов, онзи за държавата на духа. Добавих го от себе си. Овации! Като пуснаха „Позови меня“, настръхнах!
Ах, колко хубаво, че избрах за днес костюма в цвят блъди мери!
Да не забравя да пратя до Б. Рашков thank you бележка с бутилка водка „Путинка“. Отлично се справи с охраната. Агитката от 12 кресливци я изолираха от самото начало. Имаше поне 100 полицаи и поне 50 от жандармерията. Рашков молодец!
К. е недоволен от последния хонорар, в знак на протест не прати венец на нашия памятник. Писал ми е по криптирания мейл, че не иска хонорар в рубли. Обидно.
Моята приятелка от гимназията Маша ми пише да ѝ пратя в колет, ако не ме затруднява, маратонки Адидас 43 номер за сина й . А дъщеря ѝ много искала да яде биг мак, но не мога да пратя бургер в колет.
---
Вечерта очаквахме провокация от протеста на идиотите. Прожектираха украинското знаме върху нашата сграда. Качих трима снайперисти на покрива на посолството.
От Москва ми пращат грама, че моя приятел Сергей Андреев, посланик във Варшава, днес са го напръскали с червена боя. Е, да, поне това ми е утеха, има и по-лоши места от София в Европа.
На 9 май никога не скучая. Чакам с нетърпение 9 септември!
---------------------------------------------------------------------
Първа част от дневника виж тук.
