сряда, 22 декември 2010 г.

Весела Коледа


Бих искал да имам един последен постинг тази година... Съвсем не политически... Съвсем личен... Една моя снимка, от която направих картичка.

Шенген притваря вратата

По-богатите страни в Европейския съюз вероятно искат да смятат, че това е клуб на отличниците в Европа. Истината е, че в клуба има и отличници, и тройкаджии. В крайна сметка се получи клуб на споделения просперитет, ама шмекерите винаги искат повече и действат на принципа – те ми подават ръка, аз я отхапвам до лакътя...

Понеже ЕС някак преждевременно прие Румъния и България като страни-членки, сега министрите на вътрешните работи на Франция и Германия – страни-учредителки на Съюза – не желаят прибързано приемане на България в Шенгенската зона.

„Не са осъществени всички условия за присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство” – пишат министрите до Европейската комисия. "Смятаме, че решението трябва да бъде взето, когато основните проблеми, създаващи безпокойство, бъдат решени, тоест когато бъде постигнат необратим напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност" – пишат министър Брис Ортьоф и министър Томас де Мезиер.

Хайде да си отворим малко въображението и в духа на грамите от Уикилийкс да си представим какво си говорят по телефона политиците в Германия и Франция... Това не може да бъде написано в писмо.

петък, 17 декември 2010 г.

* * *

Тадеуш Ружевич

защо поетите пият водка

пият защото знаят
какво се е побрало в тях
и какво още
може от тях да излезе

пият защото не могат да слушат
това което другите им казват
и онова което сами
си повтарят

пият защото искат да направят номер
на колегата по перо
а на трезво
са така благородни

пият пред огледалото защото се боят
че ще видят в него онзи другия
по-добрия и “по-прекрасния”
огледалце огледалце
я кажи…

пият защото знаят какво
са написали вече
и не знаят какво
ще напишат тепърва

От полски - Д. Лъжов

понеделник, 13 декември 2010 г.

прогноза до 2000-та година

ТАДЕУШ РУЖЕВИЧ

несътворени неща
чакат още
поетите

несътворени неща

вече всеки пише
каквото слюнката му донесе
на езика (че дори и повече)

несътворени неща
скрити в главите
чакат да удари часът им

зад всеки завой на историята
зад всеки уличен ъгъл
чака един заблуден Рембо

но това е неизвестно
на културния поет

той се страхува от лошия стих
чака протака
докато някой друг му го направи
който и да е

тогава всичко
той ще задълбае ще оправи всичко
с мъничко “лека ирония”
култура и добър вкус

несътворени неща
небивалици (както казваше Баща ми)
чакат поетите
скрити в действителността и в поезията

всички сме със равен шанс
да пишем и говорим
за едно или друго
и още по-нататък
след 2000-та година

не съм написал още
най-доброто си стихотворение

това звучи като обещание
и заплаха по адрес
на варшавските поети

мога все пак да ги позарадвам
че не съм написал
и най-лошото си стихотворение

сега чета
стари вестници
и пребивавам в кухнята

поет пенсионер

от полски - Д. Лъжов

сряда, 1 декември 2010 г.

Кадрите решават всичко


Как Калинка зашлеви шамар на България

Един мой познат ми каза, че е направил 200 интервюта, за да назначи двама управители на кафенета. Той самият управлява известна верига за кафе. След двеста интервюта той имаше тъмни кръгове под очите и бе открил само един човек.

Казвам това, защото никой не може да те излъже, че е способен, ако не е способен. Второ, никой не може да те накара да си занижиш критериите, ако ти не искаш да ги занижиш.

Фалшивата диплома на Калинка е як шамар върху вече нашамареното лице на България.

Министър Найденов каза, че Калина Илиева е назначена във фонда, защото представила блестяща автобиография, имала и много добри референции. „Дълбоко в себе си се надявах, че е станала някаква досадна грешка” - каза земеделският министър.

Всеки мошеник може да представи блестяща автобиография. Искат се две неща – компютър и богато въображение. Впрочем е важно на такива постове да се слагат хора с биография, а не с автобиография.

Никак не ми се иска да цитирам престъпника Сталин, но той казваше, че кадрите решават всичко. Е, нека министрите да четат и Сталин, ако това ще ги мотивира за по-качествен подбор...

събота, 27 ноември 2010 г.

сряда, 24 ноември 2010 г.

Дела и документи


Как може да се преподава история с езика на паравербалното


Нали знаете как изучавахме история в училище... Имахме добре направени атласи с карти, на които личеше как се движат границите... Как България била на три морета, после как нямала море, тоест нямало и България.

А военните действия бяха показани със стрелки... Коя дивизия къде отишла, кой град бил окупиран, превзет...

Историята можем да учим от документите – мирни договори, речи на министър-председатели. Можем да я видим и от дребните „артефакти”. Изгнилите ботуши и белите ръкавици на офицерите, застреляни при Катин в музея във Варшава...

За ученика по история на САЩ е важно да знае какво е мислил президентът за войната във Виетнам и още по-важно е да знае какво са мислили войниците...

Имам една малка колекция от снимки на запалки „Зипо” от Виетнамската война – ясен портрет на объркания, измъчения войник, който вярва, че заслужава да иде на небето след смъртта, защото приживе е минал през ада.

Впрочем българските учебници по история трябва да избягат от задължителното представяне на историята като „България - дела и документи”, а да показват историята на новото Интернет-поколение като „история – прочит чрез аудио-визуалното”. Дори си мисля, че учителят може да пусне на учениците марша на Дико Илиев „Ломци на Чеган”, вместо да им каже, че при Чеган се водят окопни боеве... Новите учебници по история трябва да вървят задължително с мултимедиен диск.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

неделя, 14 ноември 2010 г.

Съборетини







Не искам да чета всяка година по няколко такива новини.Очаквам от журналистите да оказват натиск върху местните власти да почнат да си вършат работата, не просто да регистрират падналите сгради като "куриози".

Падат законно построени, немарливо поддържани сгради... Още по-точно: изобщо неподдържани сгради... или умишлено поразхлабени сгради...

Падна онази къща-убиец на ул. „Алабин”, която отне живота на две жени.




Досъдебното производство приключи с решение, че няма данни за извършено престъпление. Сградата е паднала от гравитацията! Едва ли има такива абсурди в друга страна на ЕС... (Писах вече за това тук.)

Дори кратка разходка в София показва един дълъг списък от "чакащи"...



Улица "Г. Бенковски"



Улица "Г. Бенковски"



Улица "Искър"

В страните от ЕС е нормално собственикът да се чувства длъжен да поддържа сградата си в безопасно състояние, което отговаря на някакви стандарти. Ако той не го прави, има кой да се погрижи за въвеждане на ред... Аз познавам практиката във Великобритания, където за опасните сгради общинските съвети издават заповед за разрушение. Тя влиза в сила 21 дни след издаването, ако не бъде обжалвана. Ако заповедта влезе в сила, обитателите имат поне 28 дни да се изнесат... Не по-късно от 6 седмици след освобождаването на сградата се преминава към разрушаване. (Справка - Housing Act 2004).

Както каза в един форум някой: „Ало, реститутите! И ало, общината!”

петък, 12 ноември 2010 г.

Профанация на сакралното

Някой от Би Ти Ви взел, че пратил репортерка в храма „Св. Александър Невски”...

Пряко предаване. Да "отразява" мощите на Св. Йоан Кръстител... Пита хората: "Вие за какво се помолихте?" Упс, малък фал... Жената от опашката не отговаря, дори не се обръща към красавицата... Репортерката има веднага резервен вариант – отива към пейките...
„Вие за какво се помолихте?”
„За здраве”, казва жената.
„За какво друго?”
„Само за здраве.”

А защо не сложихте анкетни карти на изхода – всеки да си напише за какво се е помолил?

сряда, 10 ноември 2010 г.

10 ноември... спомени от магнитните ленти

Кратко радио-есе за времето на комунистическата пропаганда и цитати от другаря Живков... некои съображения за недоносчето, наречено "социализъм".


понеделник, 1 ноември 2010 г.

Слово за буквите и за трибуквените съкращения

В Русе премиерът Бойко Борисов коментира политическия проект на президента Първанов „Алтернатива за българско Възраждане". Бирисов казал: „Ако това е възраждането, няма от какво да се притеснява ГЕРБ. Те не са АБВ, а ЮЯ.”

Плясвам се по челото – ето, значи, какво се крие зад АБВ.

Зад АБВ може да се крият много неща. Ето, художествено някой преводач е превел заглавието на новия филм с Брус Уилис като "БСП" – Бесни страшни пенсии, пък в оригинал е RED – Retired extremely dangerous. Преводачът е имал чувство за хумор.

Но и президентските съветници имат чувство за хумор... Дали не са наели тези същите, дето измислиха брадвата на последните избори? Думата "възраждане" у нас е доста компрометирана от 1984 година насам, именно благодарение на един друг проект... Проект, написан и изпълнен от БКП. Този проект не остави добри спомени и добри чувства нито у изпълнителите, нито у потърпевшите.

Аз съм резервиран към всички, които ми размахват думата възраждане като опърпано знаме, уж да събудят моите заспали патриотични чувства.

Аз също ще регистрирам проект. Ще поканя академици, спортисти, пенсионирани учителки... Моят проект ще се казва БТМ – България на три морета.

Ще ги ударя о земята тези от АБВ...

Драматургични похвати

Като чета днес исторически пиеси от времето на Възраждането, диалогът звучи като от „Листопад” или някой от латино-сериалите...

Тодорка (продължава все жаловито). Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален; само когато се заприказваше с мене, ставаше някак весел - така ми се струваше мене - и това аз го вземах за знак на негова дълбока към мене любов. (Вьздиша силно.) Злочеста аз! Аз забравях, че Иванко не може да залиби една робиня, че той е твърде високо от една захвърлена в чужбина и злочеста мома... Той либи друга, царкиньо, друга!... (Затуля лице с рьце и заплаква.)

Мария (става и се приближава до Тодорка; смутено).
Тодорке! Какво правиш ти?

Тодорка (без да открие лице). Мъчно ми е, царкиньо, много ми е мъчно...


(Иванку, убиецът на Асеня I, Сцена първа, 1872 г.)

Времената се менят и ние в тях се изменяме, бе казал св. Софроний Врачански, но ние чак толкова бързо не се изменяме...

сряда, 27 октомври 2010 г.

Какво е сбъркано с пенсиите?

Слушах бившия премиер Костов по БНТ днес… Каза доста не-популистки неща, както може да говори само лидер на опозиционна партия... Особено ми допадна неговата позиция по „пенсионния въпрос”.

Съгласен съм с него: "Не може един тютюнопроизводител да се осигурява на 60 лева, а да получава пенсия 120 лева. А тези, които се осигуряват на 500 лева, да получават 200 лева пенсия." Той още каза, че държавата взема парите на хората и ги дава на Андрешко, който не се е осигурил... Това, разбира се, е комунизъм...

Усещането за несправедливост у много хора на работоспособна възраст е именно поради това, че целият механизъм за определяне на пенсията е непрозрачен. Има ли ясна, добре обяснена връзка между сумата, която плащам в НОИ сега, и сумата, която мога да очаквам след 30 години?

Тези, които нищо не плащат, са силно мотивирани никога да не плащат – тъй или иначе правителството ще им даде нещо, за да не излязат на улиците.

Честата смяна на законовата рамка също е разочароващо-демотивираща.

В разговор с моя приятел, прокурорът П., онзиден споделих, че дори не мога да се възмущавам от промените, които някой ще направи в закона днес, защото вероятно ще има поне пет промени в правилата за пенсиониране, преди ние с него да се пенсионираме... Моето възмущение днес би изглеждало преждевременно, защото винаги може да стане по-зле (и аз това очаквам). Вижте например следния сценарий... След осем години поредното правителство казва: „Поради застаряването на населението НОИ не може да смогне с плащанията и ние променяме възрастта за пенсиониране на 71 години и за мъжете, и за жените. Слагаме таван на пенсиите от 300 евро.” Това веднага решава проблема на НОИ за още 20 години напред.

Честно казано, съчиненият сценарий не ми звучи никак фейлетонно дори днес.

Философски, от гледна точка на прагматизма, аз казвам така: Независимо дали държавата се ръководи от правителство, което се определя като ляво, което се определя като дясно, или което не знае как да се определи, водещият въпрос винаги трябва да бъде – как да мотивираме тези, които плащат, да продължат да плащат? И в никакъв случай не може да бъде – как да вземем от тези, които плащат, за да стигне за всички?

вторник, 19 октомври 2010 г.

Бавно... не-право-раздаване

Нещо от новините:

„Бюджетът на съдебната ни власт е нараснал с 506% за периода 1998-2008 г., отчитат от институт "Отворено общество", което е много повече от нарастването на общите бюджетни разходи.”

Аз наивно си мисля, че при 506% нарастване на разходите за правосъдие трябва да има поне 50 процента по-голяма ефективност на работата...

Наблюдавам като обикновен гражданин нещата... Без натиска на френския посланик ние никога, НИКОГА нямаше да видим как Върховният касационен съд връща делото „Борилски” в Апелативния съд във Велико Търново... Този процес се провлече 10 години.

При делото „Опицвет" върховни съдии приеха, че някакъв си химик правил научен експеримент... Той произвел над 600 кг амфетамини... Просто бил хванат, докато забърквал още 300 кг от същата дрога... Този процес се влачеше 10 години.

Веска Меджидиева... Родените след 1990 г. не знаят това име. Тя бе обвинена, че е взела „само” около 4,5 милиона долара от Българската земеделска и промишлена банка. През пролетта на 2008 г. Софийският апелативен съд постанови оправдателна присъда по наказателното дело, образувано срещу Веска. (Съдия Камен Иванов подписа присъдата с особено мнение, защото прие, че 7-годишната присъда на Софийския градски съд е правилна.)

Веска си живее в Кейптаун. В интервю за Дарик радио каза, че не работи нищо. „Имам пари, колкото да си пия кафето.”

Някакви хора оставили една къща на улица „Алабин” в София да рухне... Къщата паднала и убила две невинни жени, които просто си минавали с автомобил там... Досъдебното производство по случая е прекратено поради липса на извършено престъпление... Виновна е гравитацията!

Аз мога да добавям тук още примери. Погнусен съм от тези подигравки с данъкоплатеца...

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Наистина ли няма конфликт на интереси?

76 думи за българския съд

Просто си мисля, че министерството на Вежди Рашидов заслужава по-голям бюджет.

Министър Дянков, вземете от българския съд и дайте на българския театър.

Аз отивам в театъра и очаквам да се разсмея или да се разплача, но очаквам от актьорите тяхната благородна, артистична лъжа.

Не отивам в българския съд да се разсмея. Не отивам в българския съд да се разплача. Въпреки това от българския съд ми предлагат театър, за който аз не бих дал и един лев.

Защо така?


Четем в пресата, че БДЖ иска да продаде за скрап 600 пътнически вагона, по 4000 лв. за вагон...

Дружеството не можело да ремонтира всичките си 1 200 пътнически вагона, затова иска да се отърве от половината. За ремонт им трябвали 200 млн. лева, пък те имали предвидени едва 43 млн. лева...

Проста справка... За 2009 г. приходите на БДЖ от продажби са били 442 милиона лева, а годината са приключили с 20 млн. лева загуба... Приходите за една година от продажби са намалели със 125 млн. лева (22% спад 2008-2009 г.).

Ако останат едва 600 вагона, за тях ще са нужни около 100 млн. лева... Но и тази сума я няма...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Когато няма дори желание за промяна

Липсата на добра воля не може да бъде компенсирана от нищо.

Не може да бъде компенсирана от докторска степен от престижен университет, не може да бъде компенсирана от специализация в Скотланд Ярд или от стаж в някое бюро в Брюксел.

Най-дразнещото за „обикновените хора” е това, което би могло да се случи с малко усилие, но не се случва.

Прост пример. На аерогара София само две таксиметрови фирми имат регламентиран достъп, но на практика и всякакви пиратски таксита с пиратски тарифи обикалят и дебнат за жертви. Един шофьор от фирмата „ОК супертранс” ми казва, че това няма как да се случи без участието на полицията. (Сякаш аз не се досещам.) При изхода на Терминал 2 винаги има патрулна кола. За да си затварят очите полицаите, шофьорите- пирати дават своята лепта... „Ама ние ги виждаме полицаите как взимат парите. От четири смени само една не е корумпирана,” казва ми шофьорът.

Ако имаше воля за промяна, отдавна щяха да изчезнат всички тези имитатори, които уж бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията: “ОК Автотранс”, “ОК Супершанс”, “ОК Софтранс”, “ОК Мирник” и “ОК Суперлукс”. Впрочем те си возят и до днес, а към тях се добавиха и нови ментета – например фирмата „СК Велиртранс”.

Може ли ощетеният да очаква правосъдие от правосъдна система, изпаднала в транс?

От една страна, очевидно няма кой да защити фирмата „ОК супертранс” от лешояди-имитатори, от друга страна няма кой да защити потребителите. Най-добрата защита за потребителя е да си вземе очилата с най-подходящ диоптър и да чете внимателно цифрите на стъклото...

сряда, 6 октомври 2010 г.

Къде ми е левчето?

Преди Бисмарк в Германия не е имало пенсии. Хората не са знаели дори, че е възможно да получават пенсии.

Днес аз си плащам осигуровките, моите родители получават някакви пенсии, аз изобощо не знам дали ще получавам пенсия. Някаква пенсия. Да, да доживееш пенсионната възраст е необходимо, но не достатъчно условие.

В репортаж днес по водещ ТВ канал една дама на около 60 години откровено казва: „Аз дори не съм си представяла до тази година, не съм се замислила дори, че може здравната осигуровка да не се похарчи за здраве...”

Всички ли вярваме, че такса смет отива именно за смет?

Аз впрочем нямам нищо против като пешеходец да платя и годишна такса тротоар, ако това би ми гарантирало по-малко разровени тротоари, свободни от автомобили. Но аз изобщо не мисля, че някой вярва в това наивно умопостроение...

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Атмосфера

Професор Чирков по ТВ Европа: "Не само заради парите бягат хората, а защото атмосферата е катастрофална." (30 септ. 2010 г.)
Кой може да промени атмосферата?

сряда, 29 септември 2010 г.

Признание… само зад граница

Не само че не обвинявам Димитър Бербатов за ясното и твърдо решение да не се връща в националния отбор, но ми става дори по-симпатичен. Все пак трябва да уважаваме хората, които имат чувство за собствено достойнство...

Пред медията ESPN той е казал: "No matter how hard I try to perform in the Bulgaria shirt, I got insults for my performances. There were always people who were not happy with me when I played for Bulgaria, so I don't have to worry about this anymore." [Независимо колко упорито се опитвах да играя с българската национална фланелка, получавах обиди за своето представяне. Винаги се намираха хора, които не бяха доволни от мен, когато играех за България, тъй че няма какво повече да се притеснявам от това.]

Вярвам, че човек би трябвало (колкото се може по-често в живота) да прави неща, които му носят удовлетворение. Не виждам защо Бербатов трябва да се поддаде на примитивни опити за емоционален шантаж – едва ли не той не бил истински патриот, българин и т.н. Верни на традициите, много анонимни герои го напсуваха по форумите и го нарекоха безродник и как ли не още.. Тъй че Бербатов наистина няма от какво да се притеснява... Някой беше казал, че слънцето може да се отрази в локвата, но от това не става по-кално...

понеделник, 20 септември 2010 г.

Балканските ни синдроми...

На Балканите всичко почва и свършва с думите. Любовта започва и свършва с думите, войните започват и свършват с думите...

Сега ВМРО дигна шум до небето за възможните отговори в графата „етническа принадлежност”... От Националния статистически институт изгониха петима за „скандала”. Един от уволнените обясни, че просто са ползвали типология отпреди 20 г., изработена от БАН и приета от Великото Народно събрание... (Уви, какво значение има от кого е изработена, щом като някой я намира за политически неуместна.)

Въпросът догодина по време на преброяването ще се реши много лесно, що се отнася до претенциите на ВМРО. Нека да дадат просто три точки.
Етническа принадлежност:
А. Българин
Б. Друга, а именно............................
В. Не мога да определя, за да не разсърдя ВМРО

сряда, 8 септември 2010 г.

Здравето се купува с пари... в известен смисъл

Няма как да има качествено здравеопазване, без да се плаща.

Наскоро премиерът Борисов каза, че над 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Той заяви: „Който не си плаща здравните осигуровки, не може да очаква качествено лечение!”

Разбира се, държавата е защитила най-уязвимите, като ги е освободила от вноски - деца, пенсионери, социално слаби. Но работещите българи са длъжни да се осигуряват...

Работещите българи в България са около 3.2 милиона. От тях 60 000 са в МВР, около 40 000 са военни. Ясно, че те си внасят осигуровките – и пенсионни, и здравни. Очевидно е, че законът е създал предпоставки за избягване на осигуровките и това е една от причините работодателите да не ги плащат, ако решат да хитруват. Имуществените санкции за юридически лица, които не внасят осигуровки, са от 4000 до 8000 лева. Вероятно е важен не толкова размерът на санкцията, а честотата на прилагането...

Аз не знам как ще се развие т.нар. реформа в здравеопазването при условие, че едва половината от работещите се осигуряват. Впрочем при социалното осигуряване положението е подобно – според Международната организация на труда през 1988 г. 90% от работещите българи са внасяли за пенсия, а в наши дни те са едва 58%. Отгоре на това хората, обременени от соц-манталитета на 70-те и 80-те години, казват „Държавата е длъжна да осигури качествено здравеопазване!” Но държавата не може да дава, ако не получава... Премиерът го каза ясно: "Такова чудо в света, в пазарна икономика няма."

Българите попадат в омагьосан кръг поради собственото си хитруване. Половината крият доходи и не се осигуряват. Националната здравна каса получава по-малко приходи, болниците получават по-малко приходи, купуват по-малко консумативи, апаратура и др. Предлагат по-малко на брой услуги на ниска цена, за да създадат усещането, че здравеопазването е общодостъпно. Лекарите имат ниска мотивация да работят, ако не са на частна практика... Българите живеят с хипертония и диабет, обездвижени, хранят се с боклуци и очакват, че някой друг трябва да плати сметката за собственото им здраве. Впрочем, както писах в блога, българските мъже живеят с 9 години по-малко в сравнение с мъжете в други европейски държави, а средната продължителност на българските жени е с 8 години по-малка.

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Алтруизъм, толерантност

Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет казва в едно интервю днес, че “във всички западноевропейски страни ксенофобските настроения срещу източноевропейците се засилват”.

Наблюдавам с научна безпристрастност какво се случва в Европа през последните пет години, откакто отново живея на Стария континент.

Вероятно през цялата история на света богатите са били неохотни да плащат сметките на бедните или да проявяват алтриузъм. Във времето на пълна разруха след Втората световна война най-мъдрите европейци решават, че пътят на споделения просперитет е единственият път на мира...

Във време на криза желанието за алтруизъм изчезва доста бързо. Освен това ми се струва, че в традиционните демокрации на Европа намалява възпиращият ефект на философията на „политическата коректност”: можем да не харесваме тези или онези, ама не можем да го изречем на глас. (Това се усеща толкова силно в САЩ.)

Аз не си задавам с прекалено любопитство въпроса дали Франция може да претърпи санкции от Европейската комисия за репатриране на роми. (Вероятно такова нещо няма да се случи.) По-скоро аз си давам сметка, че налагането на санкции не води до промяна на средата, т.е. санкцията към правителството не води до промяна на социално-психологическите нагласи в обществото... Санкцията не води до любов или до по-голяма толерантност...

Ако французите приемат българските роми като „чужди”, защо българите също приемат своите роми като „чужди”? (Впрочем някой чул ли е например позицията на българския консул в Париж или на посланика там? Аз не съм.)

Заместник- управителят на Германската централна банка Тило Зарацин издаде книгата „Германия се самоунищожава”. Той пише: „Мюсюлманите в Германия имат участие на пазара на труда под средностатистическото, минимални успехи в образованието и доста над средностатистическо участие в престъпността”. И още: „Пришълците с мюсюлманска вяра и традиционен начин на живот се затрудняват да се интегрират икономически и културно, имат проблеми с еманципацията на жените и висят единствено на социалната система.” Срещу книгата имаше протести, но едно телефонно проучване показа, че 96 процента от германците подкрепят Зарацин.

Сега да се върна на фразата за мъдрите европейци, за тези, които подписваха първите договори за Европейската общност. Може би е добре, че не могат да видят своята любима Европа днес, може би това е добре...

вторник, 31 август 2010 г.

Заместители, фалшификати

Все повече живеем в свят от заместители и в свят от фалшификати.

От една страна – цялата истерия в българските медии с изрезките, наречени с неприлична дума...

От друга страна, Патентното ведомство е открило само през август 1500 фалшификата на пазара... Фалшиви чанти, обувки, дрехи и какво ли не от марките Lacoste, Puma, Armani, D & G, Ralph Lauren, Hugo Boss...

Ама ние това си го знаем. Няма как да си купиш колбаси по 3 лева килото и да си мислиш, че има много месо в тях...

Същото и с промишлените фалшификати на луксозните брандове.

Добре, нека си носим фалшивите найкове и адидаси, ама поне да не ядем боклуци...

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Винаги във всичко първи!


Все ни тресе някаква мания да сме по-по-най... Само едно НДК в света по-добро от нашето? Това е точно като оня мит, че българите са почти най-интелигентни в света, втори след евреите...

¿Hablas Español?


Чувам тук и там мнения, че следващият световен език ще бъде китайският. Аз не го вярвам, а и никак не искам това да се случи... Виждам, че за сега вторият световен език е испанският... Влизам в мега-сайта на Best Buy Com и виждам веднага, че дават избор между двата водещи езика в САЩ...

понеделник, 12 юли 2010 г.

Culture shock

Не, светът не може да издържи повече от едно световно първенство с вувузели! Едно беше достатъчно...

петък, 9 юли 2010 г.

Реформа

Из новините: “Българските мъже живеят с 9 години по-малко в сравнение с мъжете в други европейски държави, а средната продължителност на българските жени е с 8 години по-малка.”
Не съм чак толкова сигурен дали е нужна здравна реформа, но реформа в системата на гробищните паркове е нужна... Не достигат паркоместата...

събота, 26 юни 2010 г.

Виновна е гравитацията

На подсъдимата скамейка да седне Нютон!

Отказвам българският съд да ме прави на балама...

Не мога да повярвам, че единственият виновен за трагедията на улица „Алабин” е гравитацията. Съдът обяви, че „досъдебното производство по случая е прекратено поради липса на извършено престъпление”.

Шесторната експертиза (!) установила, че при последните няколко (!) ремонта са се разхлабили металните връзки и това е причината за сриването на сградата. Първата експертиза беше „открила”, че сградата е паднала от само себе си и случайно...

Кажете това на родителите на двете жени, които загинаха под тухлите през 2006 година!

В страните от ЕС е нормално собственикът да се чувства длъжен да поддържа сградата си в безопасно състояние, което отговаря на някакви стандарти. Ако той не го прави, има кой да се погрижи за въвеждане на ред... Аз познавам практиката във Великобритания, където за опасните сгради общинските съвети издават заповед за разрушение. Тя влиза в сила 21 дни след издаването, ако не бъде обжалвана. Ако заповедта влезе в сила, обитателите имат поне 28 дни да се изнесат... Не по-късно от 6 седмици след освобождаването на сградата се преминава към разрушаване. (Справка - Housing Act 2004).

В цивилизованите страни е немислимо съдът да каже „съжаляваме, сградата падна от само себе си”...

В София има още сгради-убийци.
Коя е следващата сграда?
Коя е следващата жертва?

Нека не звуча като зъл пророк, но при следващата жертва няма да имаме паднала сграда, а може би паднал балкон или паднал комин... Разходете се в центъра на София и поогледайте сградите, строени преди 1940 г...

понеделник, 21 юни 2010 г.

Вода с петрол


Фотографът Кевин Ламарк от Ройтерс снима на 16 юни буркани със замърсена вода от Мексиканския залив… Гледам бурканите и си мисля... Петролът е собственост на BP, дори когато е разлят във водата... Е, сега този петрол е безплатно даден като подарък на цялото човечество...

Ако аз бях CEO на BP, щях да пусна в магазина за сувенири на фирмата същите тези буркани по 10 долара парчето – за спомен от трагедията. Сигурен съм, че щяха да се похарчат... Щях да направя пари дори от еко-катастрофата.

събота, 19 юни 2010 г.

Медиите, етиката

Почвам да си мисля, че попадам в някаква черна дупка, в която времето не тече. Целият този дебат за медиите, за етиката и за собствениците на медиите го слушам от 1990 г. насам и от много време ми е безинтересен.

В основата на подновения дебат е Н.Пр. Дж. Уорлик... Той каза, че „натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно.”

През комунизма беше просто: зад всички медии стои държавата, зад всички медии стои БКП. Сега – повече медии, повече партии, повече икономически интереси, повече натиск.

Сашо Диков ми стана симпатичен, когато нарече Уорлик „Биг Брадър”, който „скоро ще стане майка и баща на нацията”... Диков поиска посланикът да се извини, че говори общо и без имена, защото не всички медии са се поддали на натиск... Посланикът се направи, че не е чул забележката...

На мен този нов-стар дебат ми е скучен. Аз нямам проблем като читател и като зрител... Чета и вестник А., който е повече „за” правителството, и вестник Б., който е повече „против”. Нямам проблем, не съм объркан, не съм дезинформиран...

неделя, 2 май 2010 г.

С достойнство


Слушам Меглена Кунева по БиТиВи... Говори за Европейския ден на солидарност между поколенията - 29 април. Телевизията показва репортаж за това как възрастните хора ползват интернет, скайп и т.н.
Слушам как трябва по-добре да включим в живота на обществото тези „изключени” хора и това всичкото ми звучи като добри новогодишни пожелания...
Всяка бедна страна, включително България, лишава възрастните хора от правото им да остаряват с достойнство.

събота, 1 май 2010 г.

Принципът на Парето в личния живот

Италианецът Вилфредо Парето направил едно известно наблюдение през 1906 година, а именно, че 20 процента от населението на Италия притежава 80 процента от земята. В същото време открил, че 20 процента от граховите стръкове в градината му раждат 80 процента от общия брой грахови зрънца... След време един теоретик на мениджмънта извежда от тези наблюдения „принципа на Парето”, който може да се прочете в най-различни варианти. 20 процента от клиентите допринасят за 80 процента от продажбите, или 20 процента от причините водят до 80 процента от проблема.

А как е в живота?

20 процента от всички мои познати ми причиняват 80 процента от всички грижи. 80 процента от всичките ми положителни емоции идват от едва 20 процента от приятелите ми. 20 процента от всичките ми познати заемат 80 процента от мислите ми. 20 процента от изядените спагети допринасят 80 процента за нарастване на теглото ми.

Впрочем аз съм съгласен 100 процента с принципа на Парето. 20 процента от всичките ми усилия водят до 80 процента от общия резултат в работата ми...

неделя, 25 април 2010 г.

По-високо, по-високо

В 21-ви век всичко става по-високо, по-голямо, по-пълно, по-ефективно.

Ето, препарат за миене на чинии... Благодарение на новата „по-силна” формула може само с една капка да измиеш 10 чинии. Ножче за бръснене с десет остриета... Само с едно движение премахва и най-твърдите косми от брадата...

Помня как през 1990 г. ни продаваха ножчета с две остриета и о, чудо на техническия прогрес – бръсненето стана забавно. През 1995 г. ни продаваха ножчета с три остриета, през 2009 г. - с пет остриета... (Нивото на техническия прогрес в никакъв случай не е позволявало пет остриета през 1990 година.)

С новите маратонки тичаш два пъти по-бързо, новият шампоан прави косата ти още по-обемна от стария шампоан, а с новото универсално лепило можеш да висиш от тавана надолу с главата.

събота, 20 март 2010 г.

Защо въпросът за ГМО не е просто „зелена риторика”?



Да предпоставим, че аз съм министър на околната среда и ме попитате: Съгласен ли сте вие и вашето семейство да консумирате продукти, третирани с пестицида ДДТ?

Ако въпросът е зададен през 1965 г., аз ще кажа: Този въпрос за нас не е от съществено значение, защото на този етап третирането с ДДТ дава отлични резултати в борбата с вредителите, при това няма научни доказателства за вредата от този препарат върху човешкото здраве.

Ако въпросът е зададен през 2010 г., отговорът ми би бил: Този въпрос няма смисъл днес, защото ДДТ беше много ефективен в борбата с вредителите през 50-те и 60-те години, но след това бяха открити неговите силно токсични ефекти върху здравето и той бе забранен за употреба навсякъде по света.

Преди да се стигне до пълна забрана на ДДТ в Съединените щати през 1972 г., държавната Агенция по околната среда на САЩ организира изслушвания в продължение на осем месеца... Ако мислите, че до забраната се е стигнало без съпротива от най-заинтересованите страни, лъжете се. Съпротивата продължава и след забраната – производителите на ДДТ по съдебен път търсят отхвърляне на решението на Агенцията по околната среда – но без успех.

В икономикса е ясно правилото да се оптимизира използавнето на всички ресурси. Например, добре е да произвеждам повече царевица от един декар площ. Но това не е „прост” отговор на „прост” въпрос. Защото след това питам: Тази царевица как е произведена – с какви семена, препарати, с какви машини... Втори въпрос: Тази царевица за кого е произведена? Кой ще я купи?

При производството на някои продукти има и вторични, не внезапни ефекти. Има производство на диспродукти. Например, производителят на самолети произвежда бързо летящи машини, но и въглероден диоксид. Примерът е не особено добър, тъй като този вторичен ефект е известен... Ако някой иска да произведе повече от благото, наречено „царевица”, но за сметка на благото „човешко здраве” – кой трябва да вземе правилно решение [към този момент, но и към момент Х в бъдещето] дали държавата АБВ има нужда от генетично модифицирани организми?

По такъв важен въпрос крайната дума не би трябвало да бъде на един министър или на едно правителство, а на обществото като цяло. За любителите на референдуми – каква хубава тема за размисъл...

неделя, 14 март 2010 г.

Какво означава „неудачници”


Не ми се иска да срещам заглавия като това: „Българите се възприемат като големите неудачници на Европа”. Искам да срещна нещо такова: Българите са в топ 10 на щастливите хора в Европа.

В едно проучване, огласено през януари, обявиха, че за 52 процента от българите животът е „прекалено сложен”. 22 процента от анкетираните са заявили, че не са интегрирани в обществото.

Могат ли хората, които се приемат като отхвърлени, да дадат всичко от себе си за семейството си, за работодателя си, за града си, за приятелите си?

събота, 6 март 2010 г.

Устата затворена


Съветски плакат от 1941 година. Автори: Н. Ватолина и Н. Денисов.
На български призивът звучи така: Дръж си устата затворена!

четвъртък, 4 март 2010 г.

Някакво гражданско общество... все пак

Има все пак някакво гражданско общество у нас. Не много развито и не с голямо самочувствие, но някакво.

Ето, майките казаха – не искаме децата ни да ядат ГМО.
Граждани от Варна протестираха срещу дупките в града.
Преди това младежи протестираха пред съда – искаха да чуят справедливи присъди по делото „Борилски”...
През 2008 г. година Цаконски щеше да стигне с 25 крави в София, ако не го бяха разкарали набързо от магистралата... Походът бе спрян край село Ребърково от полицията по искане на ветеринарните власти заради „нехуманно отношение към животните”. Докато съдеха Цаконски в мездренския съд за хулиганство, навън с духова музика около петдесетина фермери застанаха в защита на лидера си...

Има май някакво гражданско общество. Не много развито и не с голямо самочувствие, но някакво.

Ето, сега президентът на Чили каза, че страната ще има нужда от 3-4 години да се възстанови от труса 8.8 по Рихтер.

България се лекува от комунизма вече 20 години. Където хомеопатите не помагат, трябват хирурзи.

събота, 20 февруари 2010 г.

Това е положението

Министър Цветанов пред Дарик радио:

„Уверявам ви, че както в Министерството на вътрешните работи, така също и в съдебната система има много компрометирани прокурори и съдии, както има и много компрометирани полицаи."

Мисля, че Цветанов наистина иска да промени нещата – не просто да прави "пи-ар", който да се хареса на чиновниците в Брюксел.

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Очевидни неща



Понякога трябва да обяснявам очевидни неща. Това може да доведе до умора, но аз нямам право да се оплаквам, когато обяснявам очевидни неща.

сряда, 10 февруари 2010 г.

Плакат от 1925 г.


"Незнам зашто но малко ме претеснява тва че толкова много хора не се претесняват да драскат ъвв вси4ки балгарски фороми по вси4ки вапроси с поразителна неграмотнос."

неделя, 31 януари 2010 г.

* * *

Неграмотните журналисти

Много често медиите в България търпят, а по някакъв порочен начин и поощряват неграмотните журналисти. Чета една случка, разказана от актьора Борис Луканов:

„Честваше се 100-годишнината на поета Димитър Бояджиев. Журналистка се поинтересува защо участвам и аз: „Поддържате ли някаква връзка с юбиляря?”
Да, още като ученик съм чел негови стихове.
Познавате ли го лично?
Всеки ден се срещаме. Вчера играхме голф...
Ах, колко интересно!
А на афиша с едри букви бе изписано: „Сто години от рождението”.
Аз съм роден след смъртта му.”

сряда, 27 януари 2010 г.

понеделник, 25 януари 2010 г.

Пенсионната реформа

Моето предложение за пенсионна реформа: постепенно увеличаване на пенсионната възраст до 75 г. за мъжете и 74 г. за жените до 2035 година. Професорите и академиците да могат да работят до 85 за мъжете и 84 за жените. Социалното министерство добавя като бонус по един памперс с всеки фиш за заплата.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

сряда, 13 януари 2010 г.

21 век и Православната църква


Чета днес, че свещеникът от англиканската църква Дейвид Перот е осветил мобилни телефони и всякакви други IT устройства в понеделник в Лондон. Той благословил в църкавата всички, които използват в работата си мобилни технологии. През Средновековието по това време на годината било обичайно да се освещават селскостопанските оръдия на труда, които фермерите донасяли в църквата.
Перот е казал: "Съвременните технологии са нашите ежедневни работни инструменти и затова сме длъжни да ги благословим."

Помните ли, че преди години папа Йоан Павел II благослови интернет? На 22 ноември 2001 г. Светият Отец изпрати послание до диоцезите в Океания с едно натискане на бутона на компютъра. Става дума за документа „Църквата в Океания”.

Мисля си: какво ли е осветила Православната църква след изобретяването на ралото?

Впрочем – thank you, Canon Parrot. Аз използвам в работата си мобилен телефон.

събота, 9 януари 2010 г.

В България хората не са богати, но животът не е скучен

Понякога си мисля, че не е много хубаво да чета новини всеки ден. Ако ги чета всеки ден, получавам твърде много разочарования... Ето например какво ми казва днес Дарик радио:

“През 2008 г. не е имало никакво рекордно преизпълнение на приходите, както се хвалеше правителството на тройната коалиция. Тогава са събрани с 616 млн. лв. по-малко данъци от заложените в закона за държавния бюджет. И на практика тройната коалиция е харчила излишък, който не е съществувал.”

Още от новините:

“Тъй като излишък на практика не е имало, Министерството на финансите просто е прехвърляло пари от бюджетите на едни ведомства и общини към други. Така гласуваният със закон от депутатите бюджет за 2008 г. и реално разпределените пари се разминават с 2.5 млрд. лв., става ясно от одита. В него обаче не се коментира доколко законни са тези действия. Основната забележка на Сметната палата е именно по промените в бюджета. Бившият финансов министър Пламен Орешарски е бил всички рекорди през 2008 г., като е коригирал бюджета със свои заповеди около 700 пъти.”

Бюджетът е бил поправян средно два пъти на ден (ако Орешарски е издавал заповеди и в събота и неделя). Мисля си все по-често, че ЕС съжалява, че прибърза с приемането на България в съюза, ама сега е късно да поправи грешката.

понеделник, 4 януари 2010 г.

Правораздаване

Асоциацията на прокурорите се пожали в писмо до премиера, че министър Дянков е поставил в унизително положение съдебната система. Той отряза съвсем наскоро т.нар. 13-та заплата...

Прокурорите казват: „Магистратите и служителите получиха незаслужено негативна оценка за работата си. Почувствахме се унижени и оскърбени от отношението на правителството, в частност на министъра на финансите.” И още: „Непревеждането на дължимите суми в бюджета приехме като директна отрицателна оценка за работата на цялата система, на всички магистрати и служители, без да се дава сметка, че огромна част от хората, които работят в системата, са съвестни и отговорни граждани. Неплащането се възприе като наказание, а ние сме убедени, че не заслужаваме подобно отношение.”

Смятам, че има много професионалисти в тази система, които работят качествено. Аз обаче не мисля, че те са „огромна част”. Те са май някаква не чак толкова огромна част, ако се съди по общественото мнение.

Има май някаква ирония в това, че прокурорите пратиха писмото до Бойко Борисов в същия ден, в който Варненската окръжна прокуратура след две години работа написа обвинителния акт за загиналата 22-годишна студентка Гергана Велинова. Тя загина през януари 2008 г., когато една козирка на сграда падна и я затисна. Тогава никой не разбра, че под руините има човек и трупът бе „случайно” открит след 24 часа... Най-тъжното е, че трагедията стана пред две банки, пред поне две охранителни камери, които никой не се бе сетил да прегледа...

Ако четете вестници, знаете, че най-честите причини България да губи дела в Страсбург са бавно правораздаване, нарушаване на правото на справедлив процес, както и твърде дълъг престой зад решетките. Загубените дела в Европейския съд за правата на човека са десетки, но причините са си все същите. Впрочем, може би е донякъде справедливо министър Дянков да блокира премии, равни поне на сумата, която България досега е платила на български граждани, спечелили в Страсбург.

събота, 2 януари 2010 г.

Фейсбук и думите

Така наречените социални мрежи родиха нови думи. Думата facebook е и съществително име, и глагол. Освен това има и такова понятие като facebook stalking, т.е. някой да преследва маниакално някого в мрежата... А наскоро прочетох, че в речника на Оксфорд ще включат глагола ‘to unfriend’, т.е. да изтриеш приятел от Facebook.

Британският учен Марк Кийнан направи публикация през декември миналата година, основана на извадка от 5 000 бракоразводни дела. Той е открил, че в 989 случая се споменава думата Фейсбук. Огорчените половинки открили, че съпругът или съпругата са ги мамили и са водили сексуални чатове в мрежата.

Моля ви, не пишете разни неприятни коментари след този постинг. Don’t make me unfriend you.-)