неделя, 31 август 2008 г.

За какво ти е азбука?

Една дама от град Лийдс доказа, че не е нужно да имаш степен MBA, за да си успешен мениджър. Не е нужно дори да четеш и да пишеш. Линда Уордън (48) е собственичка на агенция за организиране на партита. Тя се научила да чете и да пише само преди три месеца. Нейната неграмотност не й е попречила да бъде успешна. Според журналистите нейната фирма е просперираща.

Линда: „Винаги внимавах някой да не разкрие тайната ми. Когато трябваше нещо да се напише, казвах, че имам ужасен почерк и по-добре би било секретарките ми да го напишат, а когато трябваше нещо да се прочете, казвах, че не ми е интересно и го давах на друг служител.”

Дори бившият й съпруг не подозирал, че Линда е неграмотна. А когато тя получавала повишение и ставало неизбежно да чете и да пише, тя просто напускала работа.

(Статията за Линда бе публикувана в безплатното издание Week.)

Балонът се спука

От списание „Бизнес уийк” научаваме, че десетки варненски брокери, които търгуват с ваканционни жилища, са спрели работа през последните месеци. От варненската Асоциация за недвижими имоти съобщават, че „броят на фалитите непрекъснато се увеличава”.

По всичко изглежда, че балонът се спука. Предлагането надвиши търсенето, има отлив на британски и ирландски купувачи. Много имоти са непривлекателни, защото се намират в гора от бетон. Някой трябваше да предвиди, че не е възможен постоянен растеж на пазара на жилищата...

сряда, 13 август 2008 г.

Групата на глупците

Малко ми е странно да чуя от устата на един професор думи като “суперглупак” и “тъпанар”. Явно много яд е насъбрал проф. Михаил Константинов, та да напише последната си статия във в. “Монитор” (8 август), озаглавена “Страната на глупците”.

В текста Константинов излага теорията на италианския професор Карло Чипола, според която хората се делят на четири групи. Първата е групата на умниците. Те са малко на брой в сравнение с другите групи. Умниците правят добро на другите и добро за себе си. Втората група е групата на балъците. Балъкът прави добро за другите, но лошо за себе си. Трета е групата на бандитите. Бандидът прави лошо за другите и добро за себе си. Последната група е най-многобройна. Това е групата на глупците.

Константинов: “За всяка държава съществува един постоянен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто.”

Според професора половината от всяка една група в обществото се състои от глупци. Примерно, половината от политиците са глупци, но също и половината от професорите. Идва и крайното твърдение: “Половината български избиратели са типични тъпанари също.”

После Константинов изказва възмущението си от строителните предприемачи, които покриват с бетон всичко що видят. И възмущението от “мутробароните”. И възмущението си от крадливите държавни чиновници...

Насъбрал е яд професорът, па си излял горчивината във вестника... като че нещо може да се промени с говорене.

понеделник, 11 август 2008 г.

Синдромът на забравените звезди

Ако си мислиш, че само в България забравяме бързо звездите, щом слязат от сцената, грешиш.

Великият американски плувец Марк Шпиц каза пред Агенция Франс Прес, че би искал сега да е в Пекин и да гледа как Фелпс се опитва да подобри неговия рекорд от 7 златни медала от една Олимпиада... Шпиц каза, че би искал, но никой не го е поканил в Пекин.

„Никой не ме покани. Аз не отивам просто така на олимпиада, за да кажа, че отивам... Най-малкото поради това кой съм аз. Да ида да гледам как Майкъл Фелпс подобрява моя рекорд анонимно? Това е почти обидно за мен. Не почти – то е обидно.”

Шпиц е спечелил 7 златни медала на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. – със седем световни рекорда! Според мнозина това е най-голямото постижение в областта на спорта за всички времена.

неделя, 10 август 2008 г.

Браво на Мишо Александров

На тази олимпиада стискам палци най-силно за Мишо Александров, Петър Стойчев и за Йордан Йовчев.

Днес Мишо Александров постави нов национален рекорд на 100 м бруст – 1:00,61. Все пак отпадна от финалите.

Когато аз бях студент в Шампейн през 2002-2003, той беше ученик в една от гимназиите в същия град. Не се познавахме лично. Понякога се засичахме с баща му Пламен в университетския басейн.

събота, 9 август 2008 г.

Руската офанзива в Грузия

Моята приятелка Кети М., журналистка от Грузия, ми прати тази сутрин следния мейл.

Ще го преведа, за да е разбираемо за всички.

My dear friends,


My colleagues and me are working in a very difficult situation under special regime not to leave our working places,

We are in a an undecelared war.

Russian aircrafts in name to protect Russian citizens in conflict region of Cxinvali continue bombing different territories of Georgia - Kodori gorge, Gory, Kojori, Poti which are not connected to conflict zone at all...
Many civilians are injured, part of them killed, many soldiers are dead,

Oil terminal and the Georgian naval base were bombed in Pot.i The death toll includes civilians and servicemen.
The night time bombing of a military base in Sneaky left 12 Georgian servicemen and reservists dead, ten were wounded. Four of them are in severe conditions and were taken to the Zugdidi hospital.

please, don,t forget forget about us

Please, pray for us


Keti

--

Скъпи приятели,

Моите колеги и аз работим в много трудна ситуация под специален режим, без да напускаме работните си места.

Ние сме в състояние на необявена война.

Руски самолети под претекст, че защитават руски граждани в конфликтния регион Цхинвали, продължават да бомбардират различни региони на Грузия – Кодори, Гори, Коджори, Поти, които не са свързани въобще със зоната на конфликта...

Много цивилни са ранени, част от тях са убити, много войници загинаха.

Петролен терминал и грузинската военноморска база бяха бомбардирани в Поти. Броят на убитите включва цивилни и военни.

Нощната бомбардировка на военната база в Сники доведе до 12 убити редовни военни и запасни войници, а десет бяха ранени. Четирима от тях са в много тежко състояние и бяха откарани до болница в Цугдиди.

Моля ви, не ни забравяйте.

Моля ви, молете са за нас.

Кети

четвъртък, 7 август 2008 г.

Извинете за маските

Четирима американски колоездачи пристигнаха в Пекин във вторник и на слизане от самолета си сложиха маски на устата. Да се предпазят от смога на Пекин... Домакините се обидиха... и в сряда четиримата олимпийци написаха официално извинение. Това са Michael Friedman, Sarah Hammer, Bobby Lea и Jennie Reed.

Шефът на американския олимпийски комитет Джим Шер каза, че не им бил оказан натиск да се извинят.

“The wearing of protective masks upon our arrival into Beijing was strictly a precautionary measure we as athletes chose to take, and was in no way meant to serve as an environmental or political statement,” the athletes said. “We deeply regret the nature of our choices.”

„Носенето на предпазни маски при пристигането ни в Пекин беше само предпазна мярка, която решихме да вземем, и по никакъв начин не сме искали това да бъде екологическо или политическо изявление,” казаха четиримата. „Дълбоко съжаляваме за нашия избор.”

Така казаха американците, за да замажат скандала. Аз бих казал: „Да, сложих си маската, понеже въздухът ви не става за дишане, понеже сте наблъскали в този град 8 милиона души, настанили сте ги в техните работнически общежития с по една тоалетна на етажа, за да могат да произвеждат евтини хладилници, телевизори, компютри, телефони, чадъри, чинии, с които да залеете нашия ненаситен пазар... И нямам никакво намерение да ви се извиня, па ако ще да ми спукате гумите на колелото, защото медалът има значение, но още по-важно е да си признаете, че сте на светлинни години от западните демокрации, че заглушавате Дойче Веле и цензурирате интернет... И по-добре да не започвам темата за Тибет.”

Но нали знаете колко по-важна е икономиката на САЩ от политическата свобода в Азия... Впрочем Китай държи валутния си резерв в долари и може някой ден да реши да го обърне в евро... и това няма да е весел ден в Америка, повярвайте ми.