петък, 30 септември 2016 г.

Честит Международен ден на преводача!


Нашият голям поет и преводач Атанас Далчев искрено казва какво мисли за преводаческия труд в едно писмо до Петър Алипиев. Датата е 3 октомври 1970 г.
 
Цитирам тези думи, защото показват колко малко са се променили нещата днес, като говорим за преводи на художествена литература:

„Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца, а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката - два пъти, 2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20%; прибави две преписвания на машинопис 25%, получаваш на ръка половината.

Ето оня ден трябваше да получа 300 лв., а ми дадоха 238. Как ти се струва. Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не ми носят пари, а само огорчения.”

По това време Далчев е на 66 години. Подписва писмата си с „бай Атанас”. Мъдър човек.

сряда, 28 септември 2016 г.

Тук проспах младините си

Не може да не сте виждали този надпис, издълбан с пергел върху чин в прогимназията. Аз поне съм го виждал. Не проспах младините си нито в прогимназията, нито в гимназията.

И в университета не спях.

Помня, че в кабинета на покойния вече професор Марко Семов съм влизал само веднъж – за изпит. Широка хартиена лента минаваше над вратата и преливаше върху другата стена. На нея надпис: „Студентът не е съд, който да се напълни, а факел, който да се запали!”

Хубаво, че някои от моите най-добри професори ни напуснаха, преди да видят падението на висшето образование. Не заслужаваха този ужас.

Днес е достатъчно да имаш тройки от матурите, за да те приемат право в Софийския университет. Каква храчка върху паметта на братята Евлоги и Христо Георгиеви! Можеше да си оставят шестте милиона златни лева в швейцарска банка, ама не, та не – дарили ги за университет! Понеже наближава честването на народните будители... Нали откривате иронията: тройкаджии ще държат слова на признателност и ще величаят онези, които са им постлали килимчето към дипломата за „висшо”.



Освещаване на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви през 1934 година. Присъстват 
Н. В. Борис III и царица Йоанна. Фото: pylnoshtastie.com

Системата на държавната поръчка е порочна донемайкъде. Изкуствено надути бройки, за да може една плеяда от професори и доценти да яде на хранилка завинаги. Ясно е, че зрелостници няма, но бройките са си същите. В Софийския университет след четвърто класиране остават 600 свободни места!

Къде е проспала младините си Кунева, къде спи и днес, та не вижда какъв кошмар е така нареченото висше образование? Да, някои медии пишат по въпроса, но не съм чул и едно изречение от Министерството на образованието. Вие случайно да знаете какво мисли министърът за раздутата държавна поръчка? Още по-лошо е, че няма бунт в академичната общност, защото професорите си пазят местенцата и всъщност им е все едно какви магарета ще им докарат в залата, стига заплатата да върви. Ако имаха дори остатъци от достойнство и чувство за историческа мисия, самите ректори биха възроптали срещу порочната система. Но... парица е царица.

Какво е решението? Първо, да се свие драстично броят на студентите по държавна поръчка, така че да е пропорционален на броя зрелостници. Второ, не е нужно всеки университет да поддържа всички специалности. Едни университети ще са силни в областта на филологиите, други – в химията и физиката, трети – в информатиката. Сега можете да учите право и в Полски Тръмбеш, защото това беше позволено от най-високо място. Тъй като духът от бутилката е изпуснат, не съм оптимист за близкото бъдеще. Лесно откриваха филиалии факултети повече от 20 години, сега ще си ги бранят с нокти и зъби.

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Плюнки за Дьо Кабан на изпроводяк




Висота на публицистичната мисъл във в-к "Труд"

Посланик Дьо Кабан получи последните три дни толкова плюнки върху името си, колкото за целия мандат дотук общо.

Подразни мафията за последно. Вярно, разбира, че нещата ще си останат така, ама поне да си каже. Поне да си направи гаргара за последен път с онези, които се грижат за просперитета на организираната престъпност, за бездействието на полицията и съучастието на съда.

Гнилите ябълки в правосъдието вече вонят от загниване, но нищо не се променя.

Флагманът на бизнесмена Пеевски – вестник „Телеграф” – излезе с разбиващо заглавие на 15 септември: „Мосю Кабан сви 500 000 евро от Лувъра”. Според агента на ДС Божидар Димитров французинът е откраднал парите, които били събрани от дарения за реставрацията на музейни експонати.

Новината, основана върху инсинуация, намира място и във в-к „Труд”. Вестникът на Петьо Блъсков е впрегнал още повече пера да пишат против френския дипломат. На последна страница възбудена журналистка е решила да оплюе бившия посланик по всички точки, които са й хрумнали, дори с просташки подигравки към името му. Дьо Кабан, казва домораслата лингвистка, идвало от „колиба”, демек – егати благородника, от колибите е дошъл, па дава акъл тук. Разбира се, не пропускат да ни кажат, че той ще отиде да работи в Буркина Фасо – несъмнено като наказание за „провала” му в България.

С какви кръгове и господари на деня е свързан Блъсков, че е надминал по размера на храчките и брилянтния Пеевски?

Това сме ние. И на пътя е така, и на тротоара, и на опашката в магазина: „Ти ли ще ми кажеш на мене, бе?!” Но тук става дума за друго. Твърде висока е трибуната на посланика и твърде остри бяха стрелите му. И прецизно насочени отгоре на всичко! На Дьо Кабан хич не му пукаше дали някой ще му окачи „Стара планина” за довиждане. На онези, на които им пука, не им чуваме гласовете. Ние обичаме чужденците да показват куртоазия, гарнирана с лицемерие, а за един посланик това е задължително. Най-много да кажат, че българките са най-красивите жени, както и шопската салата е най-вкусната салата на света.

Да не бъдем наивни. И други посланици виждат същото, което и французина, но те го пишат скришом в грамите до своите столици, а пред медиите тук се усмихват. В Уикилийкс през 2011 г. на бял свят излезе какво е писал посланик Байърли за Борисов, макар че иначе си мълчеше. Това очакваха властимащите и от Дьо Кабан, ама се оказа, че не е от мълчаливите. И още нещо: каквито и особености на характера да се крият зад охотното говорене и „поучаване”, със сигурност всички изявления са били предварително одобрени от Париж. Ако не са били одобрени, щяха да секнат след първото по-остро изказване. В дипломацията на по-зрелите демокрации не допускат самодейност.

Впрочем, отрича ли някой, че метафората на французина е вярна? Нашите гнили ябълки овоняха не само родината, а цяла Европа. Такава воня, че получавам позиви за повръщане.

понеделник, 12 септември 2016 г.

Мантрата „жена от Източна Европа”

 
Голям шум се вдига покрай факта, че шансовете на Бокова за шеф на ООН се изпаряват. Още по-голям шум ще се вдигне, ако нейната кандидатура бъде заменена с тази на Кристалина Георгиева.

Вероятно е жестоко за всяка жена да понесе удара и шока от вестта, че е нежелана. А дали Бокова е мислила някога, че нейната биография ще й отключи вратите към кабинета на генералния секретар?

На нас, българите, ни проглушиха ушите с мантрата, че има желания и настроения следващият генсек да е „жена от Източна Европа”. Съчинено, скалъпено, прозрачно. Няма такова изискване. Няма такива настроения.

Нека да не си правим илюзии – кой ще позволи на стола на генералния секретар да седне дама, получила диплома за висше образование в Москва. Това Америка няма да го преглътне, тоест няма да го допусне. Любопитно би било да видим грамите, които посолството в София изпраща до Вашингтон.

Цялата мантра „жена от Източна Европа” няма източник. Откъде тръгна това? Кой го изплю за първи път? Нашите медии. (Сигурен съм, че някога Ванга е казала: Най-отпред на ООН-то ке седне жена от България! Ке носи огърлица от перли!)

Разбира се, неприятно е да го кажем, но какъв сигнал ще излъчи правителството, ако през януари е подкрепило Бокова, а сега каже: грешка беше?

Цялото чудо с номинирането и оттеглянето е игра „иди ми – дойди ми”, смешна и тъжна в същото време.

Георгиева отново ще заяви, че няма да участва в играта, защото поне има усещане за реалност.

Както казваше навремето неподражаемият Жорж Ганчев: No pasaran!