На 1 юли преди пет години бе погребан с държавни почести канцлерът на Германия Хелмут Кол (1930-2017). Малко е да се каже държавни почести – той бе погребан с общоевропейски почести. Какво по-голямо признание за един политик?
Такива политици сякаш не се раждат вече. Днес все по-често виждаме хора, които искат властта заради самата власт, а не за да осъществят своите идеи.
Забелязвате ли впрочем как никой не сравни Меркел с Кол при нейното напускане на властта? Защо ли? Защото Кол беше титан във физическия и в метафоричния смисъл на думата. През 2017 г. почти никой в България не написа и за малко известния факт, че вдовицата на Кол не желаеше Меркел въобще да присъства на поклонението, камо ли да държи реч. Това бе „уредено“ със спешна намеса от страна на властта, та да няма скандали.
Кол има само един грях към Германия – лансира Меркел в голямата политика, „открива“ я, нарича я „моето момиче”, прави я министър на жените и младежта. През 1998 г. Християндемократическият съюз губи изборите. А когато в медиите излиза скандал с черни каси на партията ХДС през 1999 г., Меркел бързо-бързо пише статия против Кол. „Благодарност“ за неговото нелогично мило отношение към нея.
Впрочем след това Кол казва за дамата със скучните костюмчета: „Ангела Меркел не ставаше за нищо. Тя хал хабер си нямаше от политика. Наред с това не можеше да си служи с нож и вилица. На официални вечери се луташе и безобразничеше, налагаше се многократно да ѝ правя забележки.” (цитат – вж. тук)
Това би могло да бъде просто бележка под линия, ако Меркел не бе натворила много идиотизми в полето на европейската политика, най-вече по отношение на мигрантите.
Затова – нека на 1 юли да си спомним за великия Хелмут Кол, бащата на обединението на Германия.
