понеделник, 30 юли 2018 г.

Ясно е кой запали конюшните



Из новините на 31 август 2018 г.:

След едномесечно разследване МВР е установило по безспорен начин кой им е запалил имота в края на юли. Оказва се, че пироманът е М.Г., бездомен клошар, 47-годишен, наркоман, добре познат на столичната полиция с множество дребни кражби в дебелото си досие. Той е добре познат и на столичния психодиспансер, където е лекуван преди 20 години. М.Г. е проникнал в сградата с взлом, запалил е огън да се сгрее на втория етаж, спасявайки се от юлския студ. Той признал, че е полял старите вестници Работническо дело с газ за горене. Втория етаж избрал нарочно, за да не усеща миризмата на коне, обгърнала партера.
Клошарят е заловен, докато предавал два тома от Капиталът на Маркс за вторични суровини. Не е установено къде е скрил третия том.
От пресцентъра на МВР заявиха, че ще поддържат шум в медиите още три дни, а след това ще очакват общественият интерес да затихне, за да може да се построи най-накрая нещо по-красиво на мястото на конюшните.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Признание post mortem

Парче камък винаги е добра отправна точка за рояк от мисли, които идват ей така, отникъде, и започват да те чоплят отвътре, докато не ги запишеш.
Една надгробна плоча ме стресна като вик от миналото, вопъл към днешния ден и памет за време, което никога няма да се върне.
Трябвало е да се родиш примерно през 18 век, ако си се надявал да получиш признателност за тежкия труд. То друг труд не е имало – нали всичко е било без механизация, с примитивни уреди, когато е трябвало да употребиш огромна част от денонощието за която и да било дейност. Тогава, ако си работил като вол, си щял да получиш подобаващо признание post mortem във вид на старателно издълбан релеф. Два вола теглят ралото, а ти – също като вол – вървиш след тях с остена.
Това е трябвало да напомни на потомците, че най-ценната черта на покойника е била трудолюбието. Трябвало е да им напомни и друго – че всичко, което са получили в наследство, е плод на изнурителен труд.
През 21 век, ерата на виртуалната реалност, най-много да получиш постинг във фейсбук, който ще събере 800 лайка за 24 часа, а след това ще бъде забравен… и при всички случаи няма да съществува след 200 години.
Хубави са били времената, когато всичко значимо е било записвано върху камък.