четвъртък, 13 юни 2019 г.

Ако сте в епохата на спрелите часовници


Какво носи фотографията на историята? Как фотографският запис от минали епохи носи послания, които биха били изгубени, ако фотоизображението отсъстваше? Тези въпроси ме вълнуват от много време. В известен смисъл това е продължение на друга моя публикация в блога: Какво дава фотографията на историята.


XX век създаде очакването всяко важно събитие да остави след себе си текст, словесен и фотографски, а след развитието на телевизията – и видеотекст.


Но фотографията не изгуби своето значение само защото телевизията заля зрителя с информация. (Мисли ли някой, че фотографиите от 9/11 въздействат по-слабо от видеокадрите?)



В моя архив с документални фотографии имам една особена снимка от X конгрес на Полската обединена работническа партия. Дата: 29 юни 1986 г. (В Чернобил ликвидаторите вършат невъзможното, за да ограничат последиците от ужасната трагедия.) Михаил Горбачов е поканен като гост от братската полска партия. Интересно е, че фоторепортерът е уловил момент, в който и двамата лидери – ген. В. Ярузелски и М. Горбачов, едновременно поглеждат към часовниците си.


Посланието в пресата (през юни 1986 г.) би било: Сверихме си часовниците, другари. Ще вървим заедно по един и същи път.


Посланието днес (юни 2019 г.) би могло да бъде: Моят часовник ли е спрял? Този конгрес няма ли да свърши най-сетне? Или също: Времето изтече!Защото те и двамата може би гледат часовници Победа, сделани в СССР, но вероятно единият има увереността, че неговото време тепърва започва, а другият –  усещането, че времето му изтича. (През 1986/87 г. нито един от лидерите на компартиите в Източна Европа не изпитваше радост при посещенията на Горбачов. А др. Тодор Живков каза, че ние ще се снишим, докато перестройката мине.)


В тази снимка има виц най-вече поради това, че едновременното действие на двамата поражда двусмислие, и то на фона на безспорната документалност на кадъра. Но днес тази фотография е по-интересна отколкото през 1986 г. не за друго, а защото сега съществува повече от един възможен прочит, повече от два прочита... В известен смисъл днес тя е по-опозиционна (от гледна точка на соцчовека), отколкото през 1986 г. поради това, че поставена в медийния контекст в нейното собствено време тя не би получила толкова многобройни възможни тълкувания. Може би едно-единствено – ние вървим рамо до рамо. Впрочем самото участие в живота тогаваднес ви дава привилегията да изпитате един и повече от един възможен прочит, защото собствената ви биография ви осигурява повече от един семиотичен ключ към посланията... Разбира се, за родените след 1990 г. вероятно тази фотография не носи никакво послание или никакво (кой знае колко) интересно послание. Потвърждение на разбирането, че по-важна е личността на тълкуващия, а не предметът на тълкуването.

вторник, 4 юни 2019 г.

Рамбо 5 vs. Бойко – изгубени в превода



В новините рано днес прочетохме – Бойко Борисов и Силвестър Сталоун имали приятна среща. Американският актьор е отново в България, за да презаснеме някои сцени от новия си филм. На срещата Сталоун казал, че е впечатлен от бързия интернет. Само зимата била лоша тук, не я харесвал.

В новините прочетохме още:

Сталоун се обърна към Борисов с думите, че е обещал да говори на английски при следващата им среща. Премиерът отвърна "so-so".

Той запита Сталоун дали му харесва България и дали тя се е променила от последния път, в който е бил в страната ни. Актьорът подчерта, че има невероятна промяна, като обърна внимание на строителството в страната (sic!).

"Нещо, което в Америка се прави за 2 месеца, тук го правите за 2 седмици", изтъкна Сталоун. Борисов побърза да се похвали, че са построили 62 км метро, а в момента се правят паркове и градинки.

В новините на bTV обаче чуваме от самия актьор малко по-различни думички:

„Аз се занимавам с филми. Индустрията е на невероятно ниво. Има изключителни строители. В Америка отнема два месеца, тук отнема две седмици.”

И ето как медиите, потънали в невежество, пак се изгубиха в превода. През цялото време звездата от Холивуд говори за филмовата индустрия дори когато за краткост казва само „индустрията”. Строителите са онези важни и незнайни хора, които правят декора, не онези, които леят асфалта по магистралите, ама да не изпадаме в подробности. Така, уж ошашавени от превода, мислим, че Рамбо е похвалил цялата българска индустрия!

Ще се запита читателят: Абе тия в САЩ били големи бавняри! Що така? – Ами много просто, в САЩ се работи с почасово заплащане и макар че са синдикално защитени, работниците по декора ще работят против себе си, ако вместо за 2 месеца построят всичко за 2 седмици. Обаче в Бояна им правят дъмпинг, което от гледна точка на звездите е съвсем в графата “нема лошо” – те си вземат уговорения хонорар без изменение...

Така днес медиите ни припомниха великия цитат от Георги Димитров, с чиито мъдрости е откърмено моето поколение: Българският народ за десетилетия постигна това, което други народи постигнаха за векове!

В заключение, скъпи българи и особено скъпи журналисти – гледайте да научите английски поне малко, so-so!

вторник, 23 април 2019 г.

Сенки и полусенки за почитателите на документалната фотография



В Световния ден на книгата да попитаме: 
- Вие купихте ли си вече "Сенки и полусенки"?
Улична фотография от Ню Йорк и Чикаго.
Може да намерите Тук и Тук на промо цена

&&&

“Сенки и полусенки” представя улични фотографии от два емблематични американски града – Ню Йорк и Чикаго. Тези снимки са семпли, доколкото в тях няма режисура, поза и нагласяване, нито ефекти, добавени чрез дигитална манипулация. Документи за съвремието, за пулса на всеки град, представени умело със средствата на класическата черно-бяла фотография. В тях има някаква поетичност, но това е поезия на делничното и обичайното, което откриваме в забързания ритъм под небостъргачите. Тези фотографии разкриват един свят, който ни привлича с динамизъм, амбиция, решимост и воля за успех.

понеделник, 25 март 2019 г.

Слънцето изгрява от "Изток"!



Като гледам какъв глад за имоти имало в кв. “Изток” и какви отзивчиви фирми се намират, иде ми да кажа, че отново някой е прегърнал осиротелия слоган на фалиралата банка КТБ:
“Клиeнтите са ни скъпи!”

петък, 8 март 2019 г.

Пропагандата е опиум за народа


Не религията, а пропагандата е опиум за народа, да ме прощава Маркс.
Сега управляващите, встъпили в извънбрачни отношения, ни казват: опрощаваме 8 млн. лева на всички вероизповедания.
Изпускат един малък детайл, проверени са всички, но задълженията към държавата от 8 млн. лева са само на едно вероизповедание. При това става дума за изпълнение на съдебно решение, дългът се търси от съдия изпълнител. Нали е ясно какво послание се изпраща към бизнеса – само на някои е позволено да не плащат осигуровки!
Как става така, че НС може да отмени решение на съда? Не се съобщава.
Такава е пропагандата – и при Сталин, и при Хитлер, и в наши дни, и по нашите ширини. Пропагандата съдържа лъжа само понякога, но винаги съдържа селективно подредени факти. И винаги има някакво усукване.
Защо не се осветлиха всички дългове? БПЦ има толкова, Мюфтийството –  толкова, Католическата църква – толкова и т. н. За да не се каже неизбежното.
За сделка между ГЕРБ и ДПС пръв сигнализира народният представител Павел Шопов на 21 декември миналата година, когато се приеха последните (към онзи момент) поправки в Закона за вероизповеданията. Пак на 21 декември танцьори от ансамбъл Българе играха празнично хоро в кулоарите, а Цвета Караянчева каза с усмивка: “Да се надяваме, че с вашите песни, танци и ритуали ще изгоните злитe духове от парламента!
Има още по темата с народните танци... Най-смешното е, че служители на НАП търсят стотинки от самодейни колективи, докато някой им измъква милиони изпод носа, а те мълчат. Историята е ясна. В читалището на с. Марково влизат под прикритие данъчни, уж любители на народните танци. Нови сме в селото, ама много ни се играе. Двамата инспектори играят, лудуват два часа, па казват: Давай касова бележка за 1.50 лв.! Не им дават. Въобще да се запита човек колко милиона източват от НАП самодейците в България всяка година?
Другото, което се пита, е: как обединените патриоти ще понесат извънбрачните отношения на техния коалиционен партньор с ДПС?