четвъртък, 7 ноември 2019 г.

Да притежаваш парченце история

Германците са по-умни от българите, това е ясно. Ако бяхме умни колкото германците, щяхме да направим малки стъкленици с камъчета от мавзолея на Г. Димитров и да ги продаваме. Не, не парченца от мумията, само от сградата. 






Германците продават вече 30 години парченца от стената, бутната на 9 ноември 1989 г. Днес едно малко късче с размери примерно 10х10 см върви средно по 15 долара в Ebay. Други търговци обаче търгуват по-малки парченца по 39 долара... Зависи кой ще клъвне.
За много колекционери е важно да притежават къс от историята на XX век. Самото бутане на стената не беше ли най-важното събитие изобщо в края на столетието? Впрочем обмислям да си взема парченце от Ebay – нещо под 20 долара и непременно със сертификат за автентичност.

вторник, 29 октомври 2019 г.

60 години от откриването на музея “Гугенхайм” в Ню Йорк





Ако сте почитател на модерното изкуство, в музея Гугенхайм се чувствате като дете в сладкарница... Разбира се, самата сграда на ъгъла на Пето авеню и 89-а улица е също произведение на изкуството – емблема в творчеството на Фанк Лойд Райт и в архитектурата на XX век.
Този октомври се навършват 60 години от отктриването на музея...
В моята книга Сенки и полусенки има три фотографии, които донякъде успяват да предадат очарованието на сградата и връзката човек – сграда, усещането за пространство, моделирано по уникален начин. Самото проектиране отнема на Райт 15 години. Той умира 6 месеца преди откриването на музея.

сряда, 11 септември 2019 г.

Спомен за трагедията от 9/11


През лятото на 2016 г. за първи път посетих Ню Йорк – 15 години след трагедията  от 11 септември. Вече бе отворил врати музеят, изграден до мястото на падналите кули. Направих много снимки, от тях избрах и включих само няколко в моята първа книга „Сенки и полусенки“.  Днес откривам още интересни фотографии в архива си. Струва ми се, че от всички тях поне още две или три трябваше да намерят място в книгата... Днес гледам с други очи тези снимки. 

Последната колона. The Last Column. 
Първият естествено създаден от хората мемориал в памет на жертвите.  
Преместена от мястото на срутените кули едва на 28 май 2002 г. 







 
 Трагедията, видяна през очите на децата...

четвъртък, 15 август 2019 г.

Rock the Opera – рок музика на световно ниво в Античния театър в Пловдив






Рок феновете в България получават още една изненада – на 7 септември в Пловдив ще могат да видят известното в цяла Европа шоу Rock the Opera. Да, без съмнение днес публиката до голяма степен е пренаситена от събития, очите всеки ден срещат афиши за нови и нови концерти, а истинските фенове очакват нещо истинско! Такова е именно шоуто Rock the Opera, създадено от немския диригент Фрийдеман Рийле. Роденият в Щутгарт музикант е обработил по неповторим начин класически рок хитове от Led Zeppelin, Deep Purple, Queen, Pink Floyd, AC/DC и Rolling Stones, като добавя към звука на електрическите китари виоли, контрабаси, тромпети, брас секция и всичко, което дава облик на един симфоничен оркестър. Затова шоуто остава незабравимо за щастливците, които са успели да го видят. Впрочем пловдивската изява е втора за диригента у нас – през декември миналата година той напълни до краен предел Зала 1 на НДК дни преди Коледа.
Сега – нова изненада! В концерта ще участват изпълнители от оркестъра на Пловдивската държавна опера, Пражката филхармония и една от най-емблематичните рок банди в България – АХАТ.


Разбира се, феновете ще чуят истински рок. Закачката в името е просто закачка – да разтърсим операта. Да, нека я разтърсим, но със 100-процентов рок!
Рийле е осъществил повече от 60 концерта с уникалния саунд, който предлага – в Милано, Палермо, Прага, Москва, Истанбул, Базел, Рейкявик, Франкфурт, Берлин, Загреб, Атина и много други. В известен смисъл шоуто в Пловдив ще бъде визуално близко до невероятния спектакъл в атинския Акропол – декорът е естествен, античен, романтичен... неповторим.
Феновете ще чуят парчета, които всеки може да запее – “We Are The Champions” на Queen, “Smoke On The Water” на Deep Purple, “Shine On You Crazy Diamond” на Pink Floyd и “With or Without You” на U2 и много други. 

Дори ако четем с критично око афиша за септември в европейската столица на културата, няма да преувеличим, ако кажем, че това е най-значимото есенно събитие на рок сцената... На античния мраморен подиум на 7 септември пловдивската публика ще има удоволствието да чуе Звезди Керемидчиев (АХАТ), Атанас Пенев (БТР), победителката от първия български “Мюзик Айдъл” – Невена Цонева, Маркета Пауличкова от Чехия и Леан Джарвис от Великобритания. Билетите се разпространяват в мрежата на Eventim.

вторник, 13 август 2019 г.

Памет за жертвите от “Курск”





Успехът на минисериала “Чернобил” подразни много руснаци, а други казаха – защо го направиха чужденци, трябваше ние да си го направим.

На 11 август гледах в Дома на киното новия филм “Курск”, посветен на трагедията от 12 август 2000 г. Тогава във водите на Баренцово море потъна една атомна подводница, която се превърна в ковчег за екипажа си от 118 души. Делото за трагедията приключи през 2002 г., виновни нямаше. Посмъртно всички получиха ордени за храброст. Както обикновено, всичко бе обвито в секретност. 

Филмът “Курск” (Белгия/Люксембург) ни поднася блестяща игра от Матиас Шьонертс, Леа Седу, Колин Фърт и ветерана Макс фон Сюдоф. Моряците са показани като достойни и героични хора, попаднали в беда и лишени от адекватна и бърза помощ от собствената си държава. Отново ще чуем гласове: филмът е антируски. Да, той е антируски, доколкото показва, че амбициите на Русия да бъде военна супер сила са се разминавали (поне през 2000 г.) с реалното състояние.  Антируски е и поради това, че показва отсъствието на промяна въпреки края на комунизма: отново властта лъже, дава фалшива информация, отрича, крие се. (Авторите обаче са спестили някои неща вероятно за да не изглежда филмът съвсем като пропаганда срещу Русия – не казват, че Путин е бил президент и преди 19 години, нито че не е сметнал за нужно да прекъсне лятната си ваканция поради вестта за трагедията... )

Помня онзи август. Бях студент в Братислава. По новините даваха всеки ден репортажи за потъналата подводница. Беше ясно, че Русия тупа топката, за да не допусне враговете от NATO да се доближат до плавателния съд и да научат тайните им. Едва 24 часа след взривовете командването на флота съобщава за трагедията. Едва четири дни след нещастието са допуснати чуждестранни спасителни екипи с модерно оборудване. Имал ли е значение за някого животът на двадесет и тримата моряци, оцелели за кратко след взривовете?

четвъртък, 13 юни 2019 г.

Ако сте в епохата на спрелите часовници


Какво носи фотографията на историята? Как фотографският запис от минали епохи носи послания, които биха били изгубени, ако фотоизображението отсъстваше? Тези въпроси ме вълнуват от много време. В известен смисъл това е продължение на друга моя публикация в блога: Какво дава фотографията на историята.


XX век създаде очакването всяко важно събитие да остави след себе си текст, словесен и фотографски, а след развитието на телевизията – и видеотекст.


Но фотографията не изгуби своето значение само защото телевизията заля зрителя с информация. (Мисли ли някой, че фотографиите от 9/11 въздействат по-слабо от видеокадрите?)



В моя архив с документални фотографии имам една особена снимка от X конгрес на Полската обединена работническа партия. Дата: 29 юни 1986 г. (В Чернобил ликвидаторите вършат невъзможното, за да ограничат последиците от ужасната трагедия.) Михаил Горбачов е поканен като гост от братската полска партия. Интересно е, че фоторепортерът е уловил момент, в който и двамата лидери – ген. В. Ярузелски и М. Горбачов, едновременно поглеждат към часовниците си.


Посланието в пресата (през юни 1986 г.) би било: Сверихме си часовниците, другари. Ще вървим заедно по един и същи път.


Посланието днес (юни 2019 г.) би могло да бъде: Моят часовник ли е спрял? Този конгрес няма ли да свърши най-сетне? Или също: Времето изтече!Защото те и двамата може би гледат часовници Победа, сделани в СССР, но вероятно единият има увереността, че неговото време тепърва започва, а другият –  усещането, че времето му изтича. (През 1986/87 г. нито един от лидерите на компартиите в Източна Европа не изпитваше радост при посещенията на Горбачов. А др. Тодор Живков каза, че ние ще се снишим, докато перестройката мине.)


В тази снимка има виц най-вече поради това, че едновременното действие на двамата поражда двусмислие, и то на фона на безспорната документалност на кадъра. Но днес тази фотография е по-интересна отколкото през 1986 г. не за друго, а защото сега съществува повече от един възможен прочит, повече от два прочита... В известен смисъл днес тя е по-опозиционна (от гледна точка на соцчовека), отколкото през 1986 г. поради това, че поставена в медийния контекст в нейното собствено време тя не би получила толкова многобройни възможни тълкувания. Може би едно-единствено – ние вървим рамо до рамо. Впрочем самото участие в живота тогаваднес ви дава привилегията да изпитате един и повече от един възможен прочит, защото собствената ви биография ви осигурява повече от един семиотичен ключ към посланията... Разбира се, за родените след 1990 г. вероятно тази фотография не носи никакво послание или никакво (кой знае колко) интересно послание. Потвърждение на разбирането, че по-важна е личността на тълкуващия, а не предметът на тълкуването.