четвъртък, 13 юни 2019 г.

Ако сте в епохата на спрелите часовници


Какво носи фотографията на историята? Как фотографският запис от минали епохи носи послания, които биха били изгубени, ако фотоизображението отсъстваше? Тези въпроси ме вълнуват от много време. В известен смисъл това е продължение на друга моя публикация в блога: Какво дава фотографията на историята.


XX век създаде очакването всяко важно събитие да остави след себе си текст, словесен и фотографски, а след развитието на телевизията – и видеотекст.


Но фотографията не изгуби своето значение само защото телевизията заля зрителя с информация. (Мисли ли някой, че фотографиите от 9/11 въздействат по-слабо от видеокадрите?)



В моя архив с документални фотографии имам една особена снимка от X конгрес на Полската обединена работническа партия. Дата: 29 юни 1986 г. (В Чернобил ликвидаторите вършат невъзможното, за да ограничат последиците от ужасната трагедия.) Михаил Горбачов е поканен като гост от братската полска партия. Интересно е, че фоторепортерът е уловил момент, в който и двамата лидери – ген. В. Ярузелски и М. Горбачов, едновременно поглеждат към часовниците си.


Посланието в пресата (през юни 1986 г.) би било: Сверихме си часовниците, другари. Ще вървим заедно по един и същи път.


Посланието днес (юни 2019 г.) би могло да бъде: Моят часовник ли е спрял? Този конгрес няма ли да свърши най-сетне? Или също: Времето изтече!Защото те и двамата може би гледат часовници Победа, сделани в СССР, но вероятно единият има увереността, че неговото време тепърва започва, а другият –  усещането, че времето му изтича. (През 1986/87 г. нито един от лидерите на компартиите в Източна Европа не изпитваше радост при посещенията на Горбачов. А др. Тодор Живков каза, че ние ще се снишим, докато перестройката мине.)


В тази снимка има виц най-вече поради това, че едновременното действие на двамата поражда двусмислие, и то на фона на безспорната документалност на кадъра. Но днес тази фотография е по-интересна отколкото през 1986 г. не за друго, а защото сега съществува повече от един възможен прочит, повече от два прочита... В известен смисъл днес тя е по-опозиционна (от гледна точка на соцчовека), отколкото през 1986 г. поради това, че поставена в медийния контекст в нейното собствено време тя не би получила толкова многобройни възможни тълкувания. Може би едно-единствено – ние вървим рамо до рамо. Впрочем самото участие в живота тогаваднес ви дава привилегията да изпитате един и повече от един възможен прочит, защото собствената ви биография ви осигурява повече от един семиотичен ключ към посланията... Разбира се, за родените след 1990 г. вероятно тази фотография не носи никакво послание или никакво (кой знае колко) интересно послание. Потвърждение на разбирането, че по-важна е личността на тълкуващия, а не предметът на тълкуването.

вторник, 4 юни 2019 г.

Рамбо 5 vs. Бойко – изгубени в превода



В новините рано днес прочетохме – Бойко Борисов и Силвестър Сталоун имали приятна среща. Американският актьор е отново в България, за да презаснеме някои сцени от новия си филм. На срещата Сталоун казал, че е впечатлен от бързия интернет. Само зимата била лоша тук, не я харесвал.

В новините прочетохме още:

Сталоун се обърна към Борисов с думите, че е обещал да говори на английски при следващата им среща. Премиерът отвърна "so-so".

Той запита Сталоун дали му харесва България и дали тя се е променила от последния път, в който е бил в страната ни. Актьорът подчерта, че има невероятна промяна, като обърна внимание на строителството в страната (sic!).

"Нещо, което в Америка се прави за 2 месеца, тук го правите за 2 седмици", изтъкна Сталоун. Борисов побърза да се похвали, че са построили 62 км метро, а в момента се правят паркове и градинки.

В новините на bTV обаче чуваме от самия актьор малко по-различни думички:

„Аз се занимавам с филми. Индустрията е на невероятно ниво. Има изключителни строители. В Америка отнема два месеца, тук отнема две седмици.”

И ето как медиите, потънали в невежество, пак се изгубиха в превода. През цялото време звездата от Холивуд говори за филмовата индустрия дори когато за краткост казва само „индустрията”. Строителите са онези важни и незнайни хора, които правят декора, не онези, които леят асфалта по магистралите, ама да не изпадаме в подробности. Така, уж ошашавени от превода, мислим, че Рамбо е похвалил цялата българска индустрия!

Ще се запита читателят: Абе тия в САЩ били големи бавняри! Що така? – Ами много просто, в САЩ се работи с почасово заплащане и макар че са синдикално защитени, работниците по декора ще работят против себе си, ако вместо за 2 месеца построят всичко за 2 седмици. Обаче в Бояна им правят дъмпинг, което от гледна точка на звездите е съвсем в графата “нема лошо” – те си вземат уговорения хонорар без изменение...

Така днес медиите ни припомниха великия цитат от Георги Димитров, с чиито мъдрости е откърмено моето поколение: Българският народ за десетилетия постигна това, което други народи постигнаха за векове!

В заключение, скъпи българи и особено скъпи журналисти – гледайте да научите английски поне малко, so-so!