Говорит Москва – минути за пропаганда в социалната мрежа

Все още е едва януари, а стените на много мои приятели във Фейсбук са като предизборни табла. Рейтинги, тенденции, проценти, обещания, клетви, далавери, обвинения, флашки, опровержения...

Чeсто не изказват лично мнение, а предлагат четива от средствата за масово осведомяване. “Не ти го натрапвам, само споделям.”

Като казвам “едва януари”, иска ми се да направя уточнението, че за много хора това е целогодишно състояние. Сякаш не просто милеят за някакви партии и политици, а като че ли от това зависят буквално животът им, кариерата им, успехът им, имотите им...

Състоянието на постоянна поляризация беше приемливо и дори “нормално” около 1990-1997 г., но след “нежната революция” и падането на Жан-Виденовото правителство нещата се промениха. И най-вече след приемането на България в Евросъюза.

Ако пътувате днес във влака, почти няма да чуете разговори за политика. Така е впрочем и в колективите в различни фирми и организации... Хората пазят евентуално този тип разговори за по-тесен кръг приятели, за които знаят предварително, че в известен смисъл не ги натоварват или дразнят, или дори че им е взаимно приятно да говорят за политика. Като цяло обаче хората се отдръпват от политиката и политическото,  достигайки ниво на нормалност, присъщо повече за старите демокрации. (Да, в определени периоди тялото ви може да поддържа температура 39 градуса, но не може да бъде така през цялото време...)

Разбира се, принудата на “говоренето отвисоко” тип класическа пропаганда (“Говорит Москва!”) ни е спестена днес. Може да направим така, че да останем приятели с някого, без “unfriend”, но да блокираме цялото съдържание от един момент занапред.

Както съм писал и преди, смятам за далеч по-нормално човек да снима ракията и салатата, които е приготвил преди вечеря, отколкото да пише за флашки и компромати или постоянно да ни показва нови планове, които партия Х ще реализира съвсем скоро. За предпочитане е баналността на всекидневието пред баналността на пропагандата.

Rock the Opera - нещо свежо и различно на рок сцената

Трябва да признаем, че софийската публика вече проявява все по-силна придирчивост към културните събития вероятно поради факта, че афишът е пълен с повече изяви, отколкото човек е в състояние да посети. Особено в дните преди Коледа! Но също така е истина, че рядко има наистина стойностни сценични изяви в музиката, които успяват да привлекат хиляди фенове още със самото заглавие!

Това обаче се случва с шоуто Rock the Opera, което идва в столицата за първи път на 19 декември – в зала 1 на НДК. Шоу, което вече е удовлетворило високите критерии на рок феновете във Виена, Амстердам, Атина, Загреб, Базел и десетки други градове в Европа. Преди да кацне в София, авторът на симфоничния рок концерт Фридман Рийле направи кратко и интензивно ноемврийско турне в Холандия и Белгия – четири поредни дни в четири различни града.
Какво ще ни донесе Rock the Opera? Един образец на жанра кросоувър, отлично съчетание на известни рок парчета като “Shine On You Crazy Diamond” на Pink Floyd, “We Are The Champions” на Queen, “Smoke On The Water” на Deep Purple и “With or Without You” на U2 и виртуозни изпълнения на класически музиканти от Симфоничния рок оркестър, със съдействието на изпълнители от Пражката филхармония. 

Малко известен факт е, че Рийле открива за себе си вкуса към музикалното съчетаване на различни жанрове именно в София още през 1999 г., когато успява да запише интересна симфонична версия на “Highway Star” – емблематична песен от репертоара на Deep Purple.

Почитателите на рока ще останат приятно изненадани, че Рийле остава верен на оригиналните парчета, но симфоничната оркестрация добавя изцяло ново усещане за саунд. Критиците и музикалните специалисти не пестят похвалите си. “Целият симфоничен звук и спиращите дъха гласове катапултират песните в ново измерение“ – това е един от отзивите на австрийските музикални журналисти.

За своето шоу в България Фридман Рийле е поканил изпълнители като Атанас Пенев (БТР), Невена Цонева, Явор Захариев, Борис Солтарийски, Красимира Иванова и Маркета Полицкова. На 19 декември със Симфоничния рок оркестър ще се изяват и виртуозите от Ку-Ку бенд Цветан Недялков (соло китара), Георги Милчев – Годжи (бас китара) и Венелин Венков (барабани). Билетите се разпространяват в мрежата на Eventim, както и на касите на НДК.

* * *

Зов за завръщане

 

--- Шефът на БНБ Иван Искров и Цветан Василев пеят македонски песни

Не е нужно да правите особени усилия за анализ на масовите медии, за да видите, че вече от половин година никой у нас не говори за връщането на Цветан Василев като подсъдим в България. Сега ни проглушават от сутрин до вечер с „новини” за принудителното връщане на семейство Баневи! Сякаш за нашата държава е далеч по-важно да върне и съди Баневи, а Василев да си гледа кефа в нашата западна съседка... 

 --- Веска на сладка раздумка

 --- Семейство Баневи бе добре ухажвано от медиите, преди внезапно да изпадне в немилост

Колкото се върнаха братя Галеви, колкото се върна Веска Меджидиева, толкова ще се върнат и Баневи. Галеви пазят радиомълчание. Банкерката Меджидиева преди няколко години благоволи да сподели в едно интервю, че има пари, колкото да си пие кафето.

За Василев да не говорим... Повече от сигурно е, че самото изваждане на мустакатия банкер от дневния ред на обществото е умишлено и целенасочено. Да се забрави. Да се потули. Ще повярвате ли, че в Уикипедия, където всеки може да манипулира информацията, в биографичната справка за Василев аферата КТБ е бегло спомената само в четири изречения - цифром и словом. Липсва всякаква конкретика. Само се казва, че на 20 юни 2014 г. „вложителите започват масово да изтеглят парите си от клоновете на банката и настъпва паника“. Няма да научите колко пари са откраднати и въобще какъв е проблемът с кражбата на столетието! 

--- Бялата ленена риза е запазена марка на Брендо

 

--- Дебютната книга на Брендо - тиражът е изчерпан мигновено

Преди 6 години Брендо се криеше отново някъде в Европа. Заповед за международно издирване беше издадена обаче от Швейцария, не от България. Защо ли? Въобще цялата сага с Евелин Банев - Брендо е илюстрация за ефективността на правораздаването в родината ни. Първото обвинение срещу Брендо беше повдигнато още през 2007 г., а до присъда се стигна едва през 2018 година. Упс, той пък беше офейкал от страната! Забавно е, че в статията за Брендо в Уикипедия (на английски) той е представен като писател и бизнесмен!

Друга интересна подробност е, че за едно и също престъпление – пране на пари от наркотрафик – Брендо има колекция от три присъди, като в родината му съдът е бил най-снизходителен. У нас той е получил от Върховния касационен съд след 11 години активно правораздаване 6-годишна присъда. В Румъния обаче му дават 10, а в Италия – 20 години. Нали не вярвате, че някога Брендо ще съблече елегантната си бяла ленена риза, за да навлече раирана пижама?

Храна за размисъл!