Тази сутрин гледах едно почти сполучливо предаване по национален български ТВ-канал. Сред гостите бе журналистка с ромски произход, която преди време успя да осъди собственик на софийски басейн за дискриминация. Касиерката, която я върнала без билет, била глобена 500 лева, а собственикът на злополучната къпалня – 1 000 лева. Така съдът у нас оценява моралните травми, причинени от расова дискриминация. Дискусията в студиото се въртеше около цвета... Има ли етнически знак прeстъпността в България? Ромите ли крадат? Има ли интеграция или има асимилация?
Днес попадам на една статия от Джеси Уошингтън, Асошиетид прес. Авторката пише, че и след изборите за президент в САЩ продължава дебатът за „цвета” на Барак Обама. Въпросът е дали той е biracial, African-American, mixed-race, half-and-half, или multiracial. Тези понятия нямат аналог в нашия език, тъй като балканските ни координати не са ни позволили да създадем по-меки и по-малко клеймящи думи от роми и цигани, камо ли думи за деца от смесени бракове. Медиите, които са направили своя цивилизован избор, говорят за роми. Гражданите от неслучилото се гражданско общество говорят за цигани и мангали.
Езикът изважда на повърхността колективното подсъзнателно.
Писателката Ребека Уолкър е с руски, африкански, ирландски, шотландски и индиански корени. Дълго време се определя просто като human. Това само предизвиква негативни реакции у хора с различен произход... Тя се връща към понятието biracial и multiracial, за да могат другите в обществото да я идентифицират според своите нужди...
В началото на 21-ви век въпросът за цвета продължава да има значение. У нас толерантното отношение към различните не се случва дори на езиково ниво, камо ли на ниво поведение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар