Баене за страх

Попадна ми неотдавна една книжка за крайдунавските традиции. Елена Радулова е записала как се прави баене за страх в село Долни Вадин. Интересно е. Буди лека усмивка, но и размисъл.

„Бае се в понеделник, четвъртък и събота след 15 часа.

В паничка слагаме вода. Взема се малко олово. Поставя се в лъжицата. Нагрява се на жар, докато се стопи оловото.

Уплашеният сяда на столче. Бабата, която бае, вдига паничката над главата на уплашения, удря с лъжицата (с разтопеното олово) по паницата (с водата) на кръст и говори:

Фрикъ дъ нуапте, фрикъ дъ зъу, фрикъ дъ ом, фрикъ дъ муяре. Съ съ дукъ ън пустетате унде къйни ну алатръ, унде кокош ну кънтъ, унде суаре ну ръсаре. Съ ръмуе Оприца (име на човек) лумината, курата, ка руая дън къмп скутурата.

Уплаха от нощ, уплаха от ден, уплаха от мъж, уплаха от жена. Да иде в пустинята, където кучетата не лаят, където петелът не пее, слънцето не изгрява. Да остане свежа, чиста като роса по полето.

Оловото се изсипва в паницата. Образува се форма, която наподобява нещо. Бабата баячка предполага според формата на оловото от какво е уплахата. Баенето продължава по същия начин пред стомаха и пред краката.

От паницата се дава на уплашения да пие от три места. С водата от паницата се измиват лицето, краката и стомаха, а с останалата се полива цвете. Оловото се увива в кърпичка, като през деня човекът го носи със себе си, а вечер го слага под възглавницата до четвъртък. Четвъртък следобед оловото се хвърля на кръстопът, канал или река. Процудерата се повтаря и в четвъртък и в събота. Уплашеният си внушава, че вече му е минало.”