Кризата стана клише

Видях във Враца афиш за концерт на Веселин Маринов, озаглавен "Любов по време на криза". Стана ми смешно... Днес чета в "Капитал" заглавието на първа страница: "Мениджмънт по време на криза". Сещам се и за онази реклама, в която постоянно ми напомнят, че йероглифът за криза означава и възможност.

Покрай кризата стана модерно да се говори за намаленото потребление като доброволен избор за ограничаване на негативния ефект върху семейните бюджети. В списание "Бизнесуийк" пуснаха статия за движението на фриганистите. Това движение е приело за своя философия намаленото потребление на всичко, което се сетите. В текста се говореше за един млад американец, който си набавя мебели и електрически уреди, като обикаля кофите за отпадъци. Не стига това, ами си търси и храна в контейнерите. Това е негов съзнателен избор. Той има доходи, не е бездомен и не е просяк. Неговата философия е да не поощрява консуматорското общество и да не дава пари за неща, които са достъпни безплатно. (Повече за фриганизма на този линк:
http://en.wikipedia.org/wiki/Freeganism)

След това видях декемврийския брой на българското лайфстайл списание Max, който бе посветен на минималното потребление. Те не говореха за фриганизъм. Те ми говореха за това как алчността е изиграла лоша шега на хората, които безразсъдно са инвестирали на борсата... Авторът П.К. ми казваше, че "блясъкът на консумацията и шопинга вече не е модерен". В същия брой имаше много приятни реклами на Audi Q5, BMW серия 7 и две цели страници на Rolex (ако пропуснеш едната, все има шанс на уцелиш втората).

Отново ми стана смешно. Блясъкът на консумацията не бил модерен, ама ние ви предлагаме Ролекс Сафари с корпус от 18-каратово жълто злато и каишка тип "леопардова кожа". Не е ли смешно?