понеделник, 29 юни 2009 г.

Епигоните

Почва да ми омръзва да чета млади български автори, които имитират стила на Чарлс Буковски. Той каквото е имал да напише, го е написал. Написал го e още преди 40 години.

Давам пример с младия писател П. Повествованието върви горе-долу така:

Минах през магазина и си купих бутилка водка. Прибрах се в моята квартира, която беше гадна. По масата се търкаляха празни кутии от пица. Налях си водка в чашата. Протегнах се към чашата и си помислих: Днес беше скапан ден.

5 коментара:

Longanlon каза...

а не си ли се замислял, че може да не имитират буковски, даже да не са чували за него, а просто да изпитват затруднения с дългите, сложносъставни изречения до степен да ги избягват?

rahenna каза...

тцъ, те епигонстват мен вече почти десетилетие.

Зоя Маринчева каза...

Буковски в превод излезе, мисля, по времето на ранната демокрация в Б-я и шокира мнозина с фразеологията си и тематиката, и вкара няколко дузина с писателски амбиции в рамката си на изразяване, защото първо е лесно, второ катартично за нищоправещите и изключително привлекателно за младата публика. Лошото, когато имитираш Буковски е, че много си личи, ако нямаш талант и/или жизнен опит.

rahenna каза...

да. тогава наизлязоха доста странни неща, но като че ли почнаха да имитират Буковски доста по-късно.

Чичо Васко каза...

"...По масата се търкаляха празни кутии от пица..."

Не мога да си представя как точно се търкалят кутиите от пица?!? В коя равнина ще да стане тая "ротация"?!?
Ако може някой да ме светне, че така и ще си умра непросветен и неразбиращ тоя вид проза(...на Буковски, де)!?!