неделя, 26 април 2009 г.

Кризата стана клише

Видях във Враца афиш за концерт на Веселин Маринов, озаглавен "Любов по време на криза". Стана ми смешно... Днес чета в "Капитал" заглавието на първа страница: "Мениджмънт по време на криза". Сещам се и за онази реклама, в която постоянно ми напомнят, че йероглифът за криза означава и възможност.

Покрай кризата стана модерно да се говори за намаленото потребление като доброволен избор за ограничаване на негативния ефект върху семейните бюджети. В списание "Бизнесуийк" пуснаха статия за движението на фриганистите. Това движение е приело за своя философия намаленото потребление на всичко, което се сетите. В текста се говореше за един млад американец, който си набавя мебели и електрически уреди, като обикаля кофите за отпадъци. Не стига това, ами си търси и храна в контейнерите. Това е негов съзнателен избор. Той има доходи, не е бездомен и не е просяк. Неговата философия е да не поощрява консуматорското общество и да не дава пари за неща, които са достъпни безплатно. (Повече за фриганизма на този линк:
http://en.wikipedia.org/wiki/Freeganism)

След това видях декемврийския брой на българското лайфстайл списание Max, който бе посветен на минималното потребление. Те не говореха за фриганизъм. Те ми говореха за това как алчността е изиграла лоша шега на хората, които безразсъдно са инвестирали на борсата... Авторът П.К. ми казваше, че "блясъкът на консумацията и шопинга вече не е модерен". В същия брой имаше много приятни реклами на Audi Q5, BMW серия 7 и две цели страници на Rolex (ако пропуснеш едната, все има шанс на уцелиш втората).

Отново ми стана смешно. Блясъкът на консумацията не бил модерен, ама ние ви предлагаме Ролекс Сафари с корпус от 18-каратово жълто злато и каишка тип "леопардова кожа". Не е ли смешно?

петък, 24 април 2009 г.

Въпрос на думи

Един мъж никога не забравя кой го е научил да се бръсне, кой го е научил да връзва вратовръзка и кой го е научил да плува.

При мен "учителят" за вратовръзката и бръсненето е баща ми, а за плуването - моят вуйчо Михал Ковалски (в далечната 1987 г.)

Когато баща ми ме учеше да връзвам връзка, той ми показа и двата начина, които владееше - единичен и двоен възел. Много години по-късно научих, че двойният възел се нарича още "уиндзорски". Баща ми го нарича просто двоен. Сега си мисля, че думите често описват едно и също явление различно. Ако кажа "Вързах уиндзорски възел", на теб ти се струва, че дядо ми е английски лорд. Ако кажа "Вързах двоен възел", звучи така, сякаш съм вързал лодка за кея. Резултатът изглежда еднакво елегантно, но думите са различни.

сряда, 8 април 2009 г.

Обикновеност

Няма две мнения: Уорън Бъфет е богат човек. Състоянието му се изчислява на 37 милиарда долара. Бъфет е на 78 години. Живее в къща в Омаха, която е купил през 1958 г. за 31 500 долара. Списание "Форбс" нарича Бъфет "легендарен инвеститор". Списанието писа, че той живее "простичко и пестеливо"...

Изпитвам уважение към хората, които не парадират с парите си. Спомням си деня, в който се запознах с Шърли. Беше през 2004 година в Чикаго. Съпругът й е бил собственик на ателието, което произвежда статуетките "Оскар", тя бе останала вдовица, а бизнеса бе поел най-големият син. Шърли покани сестра ми, зет ми и мен на барбекю един летен ден и ни каза да си носим бански костюми. Наистина, в двора имаше басейн. Аз си бях взел очила за плуване и дори еднократно фотоапаратче за подводни снимки. Шърли бе осигурила няколко вида бира, да има избор. Към нас се присъедини и синът й.

Като четох за Бъфет, се сетих за Шърли, защото и нейната къща не показваше никакъв лукс... Единственият признак за лукс бе червеният "Ягуар" в гаража.

Мисля си, че и сред най-богатите има хора, които не искат да бъдат разпознати на улицата или да се движат с охрана... Или да се обградят с материални знаци за превъзходство. Вероятно е просто личен избор: да си останеш обикновен и достъпен.