Защо въпросът за ГМО не е просто „зелена риторика”?

Да предпоставим, че аз съм министър на околната среда и ме попитате: Съгласен ли сте вие и вашето семейство да консумирате продукти, третирани с пестицида ДДТ?

Ако въпросът е зададен през 1965 г., аз ще кажа: Този въпрос за нас не е от съществено значение, защото на този етап третирането с ДДТ дава отлични резултати в борбата с вредителите, при това няма научни доказателства за вредата от този препарат върху човешкото здраве.

Ако въпросът е зададен през 2010 г., отговорът ми би бил: Този въпрос няма смисъл днес, защото ДДТ беше много ефективен в борбата с вредителите през 50-те и 60-те години, но след това бяха открити неговите силно токсични ефекти върху здравето и той бе забранен за употреба навсякъде по света.

Преди да се стигне до пълна забрана на ДДТ в Съединените щати през 1972 г., държавната Агенция по околната среда на САЩ организира изслушвания в продължение на осем месеца... Ако мислите, че до забраната се е стигнало без съпротива от най-заинтересованите страни, лъжете се. Съпротивата продължава и след забраната – производителите на ДДТ по съдебен път търсят отхвърляне на решението на Агенцията по околната среда – но без успех.

В икономикса е ясно правилото да се оптимизира използавнето на всички ресурси. Например, добре е да произвеждам повече царевица от един декар площ. Но това не е „прост” отговор на „прост” въпрос. Защото след това питам: Тази царевица как е произведена – с какви семена, препарати, с какви машини... Втори въпрос: Тази царевица за кого е произведена? Кой ще я купи?

При производството на някои продукти има и вторични, не внезапни ефекти. Има производство на диспродукти. Например, производителят на самолети произвежда бързо летящи машини, но и въглероден диоксид. Примерът е не особено добър, тъй като този вторичен ефект е известен... Ако някой иска да произведе повече от благото, наречено „царевица”, но за сметка на благото „човешко здраве” – кой трябва да вземе правилно решение [към този момент, но и към момент Х в бъдещето] дали държавата АБВ има нужда от генетично модифицирани организми?

По такъв важен въпрос крайната дума не би трябвало да бъде на един министър или на едно правителство, а на обществото като цяло. За любителите на референдуми – каква хубава тема за размисъл...