Нация от бабички и старци

Средна продължителност на живота в ЕС и у нас.

Четем отново, че населението на България застарява бързо.

Четем, че сме на пето място в света по темп на застаряване.

По данни на ООН от 2010 г., средната продължителност на живота за 27-те страни от ЕС е 76,4 години за мъжете, а за жените - 82,4 години. В България тя е 70,1 години за мъжете и 77,4 - за жените.

След 2021 г. в България възрастта за пенсиониране ще почне да пълзи нагоре с по 6 месеца и ще стане 65 г. за мъжете през 2024 г. и 63 г. за жените през 2026 г.

Това поставя под въпрос дали изобщо имаме нужда от целия шум за „реформа” на пенсионната система. На дядо Димитър Лъжов може би му е все едно дали ще си купува хляб и две кофички мляко на ден, или хляб и една кофичка мляко на ден, тъй като теглото продължава едва около пет години... Това поставя под въпрос и т.нар. втора пенсия, която би ми сгрявала душата около 5 години... (Или имам основания да смятам, че поради отлични гени и супер-здравеопазване бих живял значително над 70 г.?)

През юни 2011 г. парламентът на Чехия повиши пенсионната възраст от 65 на 73 години – с дълъг период на плавно повишаване от 55 години. Родените през 2012 г. мъже и жени ще трябва да се трудят до 73 години. Ако нашите народни представители направят същото чудо тук, това няма да е реформа, а окончателно решение на въпроса с пенсионерите.

Смятам, че следващото народно събрание ще премине и към чешкия вариант, макар че това ще бъде посрещнато на нож от избирателите. Другият вариант, който ми изглежда все по-вероятен, е да очакваме от Брюксел общоевропейска директива за по-висока възраст във всички страни-членки.

Възможно ли е някаква реформа да бъде правена под благовидния лозунг „в интерес на държавата”, ако в същото време е насочена (най-вече и преди всичко) срещу интереса на отделния гражданин?