Пиари създадоха дупка в биографията на Орешарски

Доколкото в Уикипедия може да пише сульо и пульо, тя винаги ще дава „някаква информация”, но няма да бъде енциклопедия в ренесансовия смисъл на думата.

Да погледнем статията за нашия нов министър-председател Орешарски. Научаваме, че е доцент и доктор по икономика, но в политическата биография има празноти.

Доцентът е бил заместник-министър на финансите в 84-то правителство на България с мандат на СДС (1997-2001). От това съобщение читателят може да направи извод, че вероятно е бил близък до партията СДС. След това четем, че е бил министър на финансите в 86-то правителство на България (от август 2005 г.), „където е единственият министър, който не е представител на нито една от трите управляващи партии”.

В периода 2009 - 2013 г. е народен представител от гражданската квота на Коалиция за България, съобщава Уикипедия.

Пиар екипът на левицата, който вероятно усърдно се грижи за имиджа на Орешарски тези дни, се е постарал да създаде „дупка” от 2001 до 2005 г. Все едно доцентът четири години не се е  занимавал с политика. Отрязъкът от неговата биография, свързан с висшия пост в СДС, е бил просто цензуриран.

Услужливият биограф е пропуснал да съобщи, че през 2003 г. СДС е издигнал икономиста Орешарски като кандидат за кмет на София - да се състезава срещу Стефан Софиянски (ССД). Почти веднага след това Надежда Михайлова (тогава още влиятелна фигура) е изгонила доцента. Причината? - На 10 юли 2003 г. Орешарски се срещнал с хазартния бос и шеф на бизнесклуб "Възраждане" Васил Божков в офиса на "Нове холдинг". Заподозрян в някакви задкулисни игри зад гърба на Михайлова, доцентът е изритан буквално на следващия ден.

Орешарски напуска и поста си на заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС. (О, в Уикипедия тази длъжност пък въобще не се споменава. Вероятно за да не се дразнят червените бабички и червените комсомолци.)

Заедно с икономиста оставка подаде шефът на синия предизборен щаб през 2003 г. - международният секретар на СДС Петър Стоянович. Антоан Николов, тогава председател на столичния Общински съвет, също сам напусна СДС, след като стана ясно, че е бил на срещата с Божков.

В нито едно интервю в последните 6 месеца не съм видял Орешарски да споменава участието си в кметски избори или в ръководството на СДС.

От стар текст във в. Новинар научаваме, че Орешарски харесва музиката на Крис де Бърг, Селин Дион и Енрике Иглесиас. А любимите му политици са Стефан Стамболов и Бисмарк.

Не е известно в по-късни интервюта да е споменавал леви "любими" политици.