понеделник, 9 декември 2013 г.

Кои паметници да бутнем?




Във Фейсбук според мен върви един смешен плач за бутнатия паметник на Ленин в Киев. Плач, който е твърде екзотичен на фона на нормалното безразличие към (точно) този символ на комунизма. Казвам това днес, в края на 2013 г., от гледна точка на българското общество, в което на дневен ред не е дори въпросът да се бутне или не паметникът на съветската армия. У нас бюстове на Ленин няма дори на „Позитано” 20. Нормално е да виждаме лисото теме на Владимир Илич само в музея на социалистическото изкуство.

Тези българи , които смятат за важно събарянето на паметника на Ленин, вероятно са останали по свой си начин в 1989 г. Постоянното обсъждане на паметници е данъкът, който бавноразвиващите се общества са принудени да плащат... Общества на изток от Берлинската стена... 

Бутането на паметник в която и да било държава има значение само за гражданите на тази държава. Комично е, че тук някои се опитват да плачат на чужд гроб. Трябва да свикнат с мисълта, доколкото е възможно, че островите на комунизма в света стават все по-малко.

Постоянното поставяне на фокуса на обществото върху паметници ни обрича да живеем с призраци.

Няма коментари: