вторник, 13 август 2019 г.

Памет за жертвите от “Курск”





Успехът на минисериала “Чернобил” подразни много руснаци, а други казаха – защо го направиха чужденци, трябваше ние да си го направим.

На 11 август гледах в Дома на киното новия филм “Курск”, посветен на трагедията от 12 август 2000 г. Тогава във водите на Баренцово море потъна една атомна подводница, която се превърна в ковчег за екипажа си от 118 души. Делото за трагедията приключи през 2002 г., виновни нямаше. Посмъртно всички получиха ордени за храброст. Както обикновено, всичко бе обвито в секретност. 

Филмът “Курск” (Белгия/Люксембург) ни поднася блестяща игра от Матиас Шьонертс, Леа Седу, Колин Фърт и ветерана Макс фон Сюдоф. Моряците са показани като достойни и героични хора, попаднали в беда и лишени от адекватна и бърза помощ от собствената си държава. Отново ще чуем гласове: филмът е антируски. Да, той е антируски, доколкото показва, че амбициите на Русия да бъде военна супер сила са се разминавали (поне през 2000 г.) с реалното състояние.  Антируски е и поради това, че показва отсъствието на промяна въпреки края на комунизма: отново властта лъже, дава фалшива информация, отрича, крие се. (Авторите обаче са спестили някои неща вероятно за да не изглежда филмът съвсем като пропаганда срещу Русия – не казват, че Путин е бил президент и преди 19 години, нито че не е сметнал за нужно да прекъсне лятната си ваканция поради вестта за трагедията... )

Помня онзи август. Бях студент в Братислава. По новините даваха всеки ден репортажи за потъналата подводница. Беше ясно, че Русия тупа топката, за да не допусне враговете от NATO да се доближат до плавателния съд и да научат тайните им. Едва 24 часа след взривовете командването на флота съобщава за трагедията. Едва четири дни след нещастието са допуснати чуждестранни спасителни екипи с модерно оборудване. Имал ли е значение за някого животът на двадесет и тримата моряци, оцелели за кратко след взривовете?

Няма коментари: