сряда, 31 октомври 2007 г.

Улицата... усмихни се


Не пренебрегвайте уличната фотография! Тя не е царицата сред жанровете на фотоизкуството, както например модната фотография. Блясъкът, суетата, прожекторите, избелените зъби, голите рамене, червените килими... Но да излезем на улицата с нашата стара „Смена 8” и с един черно-бял филм... Улицата предлага интересни сюжети без блясък. Нека не се подвеждаме по привидно лъскавото. Един човек се спъва и пада, докато туристите зяпат нагоре да видят върха на небостъргача, докато метрото е претъпкано, докато уличният музикант бие с палки по дъното на една кофа – истински барабан, докато бабата стиска ръката на внучето, като приближават светофара, а онзи там прескача локвите с огромни крачки. Улицата ми дава своята у-лична естетика. Моите улични фотографии не получават високи оценки от зрителите. Но тези снимки са ми най-любимите. Една различна представа за красивото. Красивото, изразено с действие без режисура, с мимика, с взаимодействие на елементите, а не с евтини трикове на Фотошоп.

Предлагам ви да видите някои работи на майсторите на уличната фотография тук.

2 коментара:

Alex Simov каза...

Митко, потребителите във фотографския сайт значи са идиоти след като не оценяват твоите снимки.
За мен такава улична фототография е възможно най-добрия начин да покажеш живота. Това са обикновените хора в обикновените моменти от своя живот - а смисълът на културата изобщо е да видиш голямата поезия на такива обикновени неща. Казвам го малко емоционално, защото доста съм разсъждавал по въпроса.

Твоите снимки ми напомнят на добрите образци на американската поезия. Тя в добрия си вариант се отказа от самоцелната модерност, за да изобрази ежидневието с прости думи, с описания на улиците, на хората по тези улици, с описания на пушека, който се стеле по магистралите, на красотата да излезеш полупиян от кръчмата, да осъзнаеш, че живота е кофти, ама въпреки това да продължиш да живееш.
Продължавай да снимаш!

Димитър Лъжов каза...

Сашо,
Винаги съм знаел че си чудесен приятел и не съм се колебаел да ти го кажа. Сега знам, че си и моят най-добър критик - и във фотографията, и в поезията. Благодаря ти за хубавите думи за снимките във Photo.net. Ласкаеш моята суетност... а суетата е грях-)