Интересен филм, който би могъл да има някакъв успех само в Европа. Това е образец на жанра драма без елементи на комедия или на екшън.
Режисьорът показва съдбата на семейство италианци, решили да продадат всичко в родината си и да идат в Новия свят в началото на 20 век. Там растат гигантски зеленчуци, а парите се берат от дърветата... Морската болест далеч не е най-страшното преживяване. Предстои им да бъдат прегледани от имигрантските власти, да бъдат обезпаразитени и унижени...
Няколко са важните послания, които аз отнесох от филма:
За да спечели едно нещо, човек трябва да се откаже от друго.
Склонни сме да рискуваме, когато нямаме какво да губим.
Ако трябва да оцеляваме физически, склонни сме да преглътнем чувството за собствено достойнство.
Филмът предлага една спокойна и земна атмосфера с уместни и ненатрапчиви ефекти. Няма супер-герои. Като излезете от салона, в устата ви остава вкуса на горчив шоколад.
Особено интересна е операторската работа на Агнес Годар. (Дали е жена? – Това е направо рядкост в тази доминирана от мъже професия.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар