Извън класацията

Може би е присъщо за постмодерното време да правим класации за всичко. Примерно: 10-те най-добри ресторанта в София, 10-те най-добри романа, 10-те най-популярни български филма... Всичко може да се нареди в класация.

Сега БНТ прави една „кампания” за определяне на „любимия роман на българските читатели”... Отказвам да гласувам за „роман номер едно”, защото не приемам понятието „любим роман на българските читатели”... Това гласуване не взема предвид три важни дадености. Едната даденост е, че винаги паралелно съществуват много обществени мнения, но има и господстващо обществено мнение. Ако най-много българи кажат в анкетата, че техният любим роман е „Алхимикът” на Паулу Коелю, количественото натруване ще изтласка този роман като любим на българите. Но той не е мой любим роман, аз дори не съм го чел. Моето мнение не съвпада с господстващото обществено мнение.

Втората „даденост”, както я наричам аз, е тази, че при естетиката има значение индивидуалният вкус, а не натрупването на мнения... Защо трябва да търсим тогава „консенсус”. Ако сега направим анкета за музикалните предпочитания на българите, Панчо Владигеров има по-малки шансове да бъде предпочетен от всяка фолк дива.

Третата даденост е ефектът „пъблисити”. Това най-просто обяснявам така: днес поради медийното внимание е по-вероятно да бъде посочен за „любим” роман „Нерон Вълкът” отколкото „Нощем с белите коне”. Ефектът „пъблисити” изкривява картината в полза на по-популярното. (Отново подчертавам, че индивидуaлният читателски вкус определя кое е качественото, но медиите могат да определят кое е популярното.)