понеделник, 25 февруари 2008 г.

Nuovomondo


Само Домът на киното от всички киносалони в София прожектира филма „Новият свят” на режисьора Емануеле Криалезе. Английското заглавие е Golden Door.

Интересен филм, който би могъл да има някакъв успех само в Европа. Това е образец на жанра драма без елементи на комедия или на екшън.

Режисьорът показва съдбата на семейство италианци, решили да продадат всичко в родината си и да идат в Новия свят в началото на 20 век. Там растат гигантски зеленчуци, а парите се берат от дърветата... Морската болест далеч не е най-страшното преживяване. Предстои им да бъдат прегледани от имигрантските власти, да бъдат обезпаразитени и унижени...

Няколко са важните послания, които аз отнесох от филма:

За да спечели едно нещо, човек трябва да се откаже от друго.

Склонни сме да рискуваме, когато нямаме какво да губим.

Ако трябва да оцеляваме физически, склонни сме да преглътнем чувството за собствено достойнство.

Филмът предлага една спокойна и земна атмосфера с уместни и ненатрапчиви ефекти. Няма супер-герои. Като излезете от салона, в устата ви остава вкуса на горчив шоколад.

Особено интересна е операторската работа на Агнес Годар. (Дали е жена? – Това е направо рядкост в тази доминирана от мъже професия.)

понеделник, 18 февруари 2008 г.

Уж ново начало


Всяко местене от един град в друг, от едно жилище в друго е вероятно ново начало.

Днес си направих труда някак грубо да преброя колко пъти съм се местил в живота си. За първи път беше през 1995 г. – от Враца в София. После от България в Словакия. После обратно в София. После в Илинойс. После в Козлодуй...

Най-големият шок беше при промяната Илинойс-Козлодуй. Сравнението не е в полза на Козлодуй...

Всяко местене е било някакво начало.

Не всяко местене е било крачка напред.

Всяко местене е било крачка към нещо ново.

Не всичко ново ми е донесло радост.

Сега ми предстои още веднъж да ида в София.

Искам да ида там, сякаш отивам за първи път.

Искам като Лари Шилър да не допусна нищо в живота да ме отегчи.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Какво носим в себе си

Чета отново интервю с известния фотограф и режисьор Лорънс Шилър. Сега е на 71 години. Прекратил е работата си в областта на фотографията през 1976 година, когато е бил само на 39. „Аз просто се изморих от нея.”

Основното послание на интервюто: Не позволих нищо в този живот да ме отегчи. Когато ми писваше да правя едно нещо, започвах да правя друго. Не го казва с тези думи, но аз така го разбирам.

Говори за ранните си години като фоторепортер: „За да разбера истинските истории, правех всичко. Това не беше добре за мен, защото парите не ме интересуваха – за мен нямаше значение от какво имам нужда и какво губя. Като се счупи камера, просто купувах нова, не ми пукаше. Тези неща бяха просто консумативи. Но винаги съм знаел какво нося в себе си и какво мога.”

Журналистката пита:

- Какъв не бихте искали да бъдете, ако сега започнете живота си наново?

- Не бих искал да съм хлебарка.

вторник, 5 февруари 2008 г.

Къде е гледката?


Журналистът М. Карбовски написа преди месец една статия за изгубените свободи. Той изброи общо 22 изгубени свободи, които някога сме имали, а сега нямаме. Най-силно впечатление ми направи изгубената свобода на гледката. „Колкото повече строим, толкова повече няма гледка” – пише Карбовски. После добавя: „Богати сме на жилищна площ, но ни е тясно и неуютно.”

Наистина, къде е гледката? Зад стената от бетон няма нищо. Хоризонтът го няма. Планината я няма. Българският град става като китайски работнически квартал. Само китайците засега ги няма.

понеделник, 4 февруари 2008 г.

Експеримент в Google

Малък експеримент в Google: да видя всички резултати на търсачката при зададена фраза „животът е”...

Няма да коментирам, няма да правя оценки, нека просто се позабавляваме, като четем заедно.

Не всичко приемам, но всичко ме кара да се замисля.

---

Животът е дар - приеми го. Животът е приключение - осъществи го. Животът е мъка - надмогни я. Животът е дълг - изпълни го. Животът е игра - изиграй я.

Животът е тайнство - открий го. Животът е предизвикателство - посрещни го.

Ако животът е един антракт, безсмислен е актьорският ни опит...

Животът е низ от пикове и спадове.

Животът е твърде кратък...

Животът е по-сладък, ако се откажете от захарта.

Животът това съм аз - всеки сам определя сапуна, с който ще се къпе, ще избере какво дете да бъде, ще се опита да подражава на родителите си

Животът е поредица от презентации.

Животът е тайнство.

Животът е пикник.

Животът е болка.

"Животът е хубав, защото е евтин."

“Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове за него.” - Джон Ленън

Животът е твърде кратък, за да се пие лошо вино

Животът е песен!

Животът е сън,от който няма събуждане.

Животът е гаден.

Животът е една измама.

Животът е прекрасен.

Животът е гаден и след това умираш.

В София животът е скъп, но и заплатите са по-високи.

"Ако животът ви поднесе лимон, опитайте се да си направите лимонада!"

Животът е партньорство и приятелство - те определят какво сме постигнали.

Животът е стълба: едни се качват, други слизат.

Животът е чудо.