неделя, 8 март 2009 г.

Размисли в Деня на жената

Наскоро в разговор споделих с колеги, че ме притеснява езикът на младите - сегашните 13-14 годишни. Преди дни чух в трамвая разговор между ученички - кикотеха се и псуваха с най-вулгарни думи. Аз не псувах така на 13 години. Моите съученички не псуваха така на 13 години.

А може би съм твърде старомоден вече и съм изгубил усет за "новото"?

Всъщност вече не ме интересува откъде идва тази агресия. Аз горе-долу знам отговора. Може да е от родителите, може да е от чалгата, може да е от рапа, може да е от киното... На 13 години човек си има модели за подражание...

Мен ме интересува към кого е насочена агресията. Ако това момиче псува родителите си, тогава къде са сгрешили родителите? Ако псува приятелите си, какви са тези приятели?

Притеснява ме, че речникът на тези деца е от 1000 думи. Страх ме е от това "опростачване". Не пиша тук воден от някакъв порив за морал. Моите опасения са икономически, не чисто морални. Между тези 13-годишни деца ще има и талантливи цигулари и математици, но ще има още повече хора с 1000 думи запас, които ще излязат полуграмотни от гимназиите и ще влязат полуграмотни в университетите. Икономиката, основана на знанието, няма да се случи в България. Не, вината за това не е в Министерството на образованието. Не е в средното училище. Вината е другаде.

Няма коментари: