Понякога ми е странен и малко смешен нашият български стремеж да подчертаем при всяка възможност колко велики българи има и как са дали нещо на света. Преди два дни получих една от онези презентации, дето ви заливат по електронната поща. Презентацията бе посветена на великите българи. Авторката беше поровила в Гугъл и беше издирила интересни факти. В текста дори се казваше, че изобретателят на хапчето анти-бебе имал български корени. (Направо като Джон Атанасов.)
В текста се споменаваше и Кристо, авангардният творец, който опакова обекти. Често у нас се казва по медиите, че Кристо е българин, но самият Кристо никога в интервюта не говори за българските си корени. Този факт той го премълчава. Явно е, че не усеща повод за гордост от родината си.
Вчера прочетох едно интервю с писателя Илия Троянов, който живее в Германия и пише на немски. Това беше първият текст от Троянов, който ми попада. Българин, който е успял извън България. Успял е извън българския език. Троянов казва: "Ако сравнявам българите с гражданите на чужди страни, които познавам, бих казал, че има доста силен елемент на дистанция към непознатото, на моменти граничещ с расизъм."
Дистанция към непознатото. Това е важна черта на българина. Българите, които търсят непознатото и го изследват, правят това извън родината си. Те получават признание първо извън родината и след това, като късно ехо, получават признание и тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар