събота, 14 март 2009 г.

Успех извън България

Понякога ми е странен и малко смешен нашият български стремеж да подчертаем при всяка възможност колко велики българи има и как са дали нещо на света. Преди два дни получих една от онези презентации, дето ви заливат по електронната поща. Презентацията бе посветена на великите българи. Авторката беше поровила в Гугъл и беше издирила интересни факти. В текста дори се казваше, че изобретателят на хапчето анти-бебе имал български корени. (Направо като Джон Атанасов.)

В текста се споменаваше и Кристо, авангардният творец, който опакова обекти. Често у нас се казва по медиите, че Кристо е българин, но самият Кристо никога в интервюта не говори за българските си корени. Този факт той го премълчава. Явно е, че не усеща повод за гордост от родината си.

Вчера прочетох едно интервю с писателя Илия Троянов, който живее в Германия и пише на немски. Това беше първият текст от Троянов, който ми попада. Българин, който е успял извън България. Успял е извън българския език. Троянов казва: "Ако сравнявам българите с гражданите на чужди страни, които познавам, бих казал, че има доста силен елемент на дистанция към непознатото, на моменти граничещ с расизъм."

Дистанция към непознатото. Това е важна черта на българина. Българите, които търсят непознатото и го изследват, правят това извън родината си. Те получават признание първо извън родината и след това, като късно ехо, получават признание и тук.

Няма коментари: