сряда, 10 юни 2009 г.

Името на пациента

Забеляза ли как всички български медии направиха сензация от първите двама души, които у нас потърсиха помощ и им бе поставена диагноза „свински грип”?

Аз забелязах.

Първи беше студентът, който се върна от САЩ. Научихме всичко за него, освен неговото ЕГН и номера на обувките му.

Второ бе едно 7-годишно момиченце от разложкото село Баня. И за нея научихме всичко, дори това, че я е посетил лично д-р Евгений Желев. Дарик радио дори изписа името на детето с удебелен шрифт – да не би да го пропуснеш.

Да помислим: името на пациента трябва ли да стане публично? Това нужно ли е на пациента, нужно ли е на лекаря, на журналиста, на читателя?

Ако аз открадна утре едно колело или едно DVD от съседа и полицията ме залови, моето име ще се появи в бюлетина на МВР само с инициали. То ще излезе във вестника само с инициали – ако изобщо излезе във вестника.

Но ако ми се случи да пипна свински грип, някакъв лекар-тройкаджия ще направи от мен сензация. После някакъв журналист-тройкаджия ще ми напише името във вестника.

Аз вярвам, че никой от нас не иска да става медийна сензация, независимо дали има ХИВ, хемороиди или „свински грип”.

Точка.

5 коментара:

Zoya Marincheva каза...

Абсолютно сте прав. От закона има спасение, от свинския грип не (според тях), та нека посочим виновниците веднага, че да се знае. То и американските медии по същия начин изнамериха едно 4-годишно дете в Мексико и го нарекоха първо заболяло (без никакви доказателства), и го снимаха на фона на мексиканската мизерия, и му взеха интервю даже. Страшно се надяваха да е дошъл най-накрая апокалиптичният нов вирус и се бяха подготвили добре и със сюжетите, и с героите.

Unknown каза...

Това се прави с определена цел и целта не е заболелият от свински грип да се почувства по-добре. Целта е на читателя да му стане интересно, да почувства случката по-близа, по-жива и ако се трогне - това е вече успешна статитя. Тази тенденция не е "типична българска простотия", има и в британските медии и навсякъде. Например ако питаш мен например историята с отвлечените от/в Полша деца не би трябвало да ни занимава точно по време на криза и избори. Но тя с нейната драматичност развълнува и разчувства по-силно обществото от спада на БВП с -3,5%. Ако не ти е интересно - просто не чети за малката Маги и т.н. - но масата от хората, тоест клиентите на вестниците, обичат това. А клиентът винаги е прав, нали ..
А инициалите от докладите на МВР се слагат защото делото на задържания все още не е минало и той е невинен до доказване на противното. Принципно..

Анонимен каза...

... по въпроса с тройкаджиите - доктор и журналист:
По бай Тошово време на тройкаджиите от строителния техникум (сигурно и от механотехникума), към оценката - (среден 3.00) само добавяха едно "техник" и ставаше "среден техник" по специалност...:--)))

Ирина Марудина каза...

Да, напълно подкрепям! Преди време аз също бях захванала темата :

Лекарска тайна

Лекарска тайна 2

Димитър Лъжов каза...

Наге,
Много благодаря, чи ми обяснихте как може да се направи интересна една статия. По ирония на съдбата съм завършил журналистика в Илинойския университет и моите професори там ме учеха други неща. Мисля, че те поназнайваха нещо... Някои от тях имаха „Пулицър”.

Няма да си говорим за етиката на Аристотел или за категорическия императив на Кант. Нека да напрвим просто съждение. Да предположим, че днес Наге отива на лекар и диагнозата е сифилис. Утре историята във вестника може да бъде много интересна: „16-годишна ученичка от училище еди-кое си сее сифилис”... и ви пишат името... На следващия ден Наге е в ролята и на пациент, и на читател. Как се чувства читателката Наге и как – пациентката Наге?

Много е просто, Наге – не постъпвай с другите така, както не искаш да постъпват с теб.

Впрочем случаят, за който пиша в този постинг, не изисква да имате PhD, за да направите прости съждения. Ние претегляме две неща: правото на публиката да знае и правото на пациента да има лична неприкосновеност (защитена от лекарската етика, когато я има).