понеделник, 9 ноември 2009 г.

Бавно

За мен ключовата дума за целия преход у нас е „бавно”.
Това ми хрумва, като слушам една жена на годините на моята майка. Тя казва по един ТВ канал: „Ние се борихме, ама много се забавиха нещата. Искаше ни се да бъде по-бързо.”
Преходът бе твърде бавен и твърде криминален.
Няма нормален човек, който да е склонен да посвети ей така, без сянка на възмущение, 10, 15, 20 години от живота си на „преход”...
Чудя се какво трябваше да се случи в началото да 90-те години, за да се ускорят нещата?
Ако ме попитате дали преходът е приключил сега – да, приключил е. Приключил е, защото вече никой няма да каже кой на кого е дал някакви куфарчета. Така поради една естествена, хронологична, а не юридическа давност, вече никой не очаква да разбере истината за началото на прехода.
Краят на прехода настъпва тогава, когато крадецът и ограбеният си стиснат ръцете с една усмивка на амнезията.

Няма коментари: