Не ми се иска да срещам заглавия като това: „Българите се възприемат като големите неудачници на Европа”. Искам да срещна нещо такова: Българите са в топ 10 на щастливите хора в Европа.
В едно проучване, огласено през януари, обявиха, че за 52 процента от българите животът е „прекалено сложен”. 22 процента от анкетираните са заявили, че не са интегрирани в обществото.
Могат ли хората, които се приемат като отхвърлени, да дадат всичко от себе си за семейството си, за работодателя си, за града си, за приятелите си?
1 коментар:
Айнщайн е дефинирал лудостта като "да правиш едно и също нещо отново и отново, но да очакваш различен резултат". В този смисъл българите не са неудачници, а ненормалници. Да вземем например изборите: всеки път уж се хващат за спасителната сламка и всеки път се оказват излъгани. Всяка година зимата ги изненадва. Да продължавам ли?
Публикуване на коментар