Алтруизъм, толерантност

Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет казва в едно интервю днес, че “във всички западноевропейски страни ксенофобските настроения срещу източноевропейците се засилват”.

Наблюдавам с научна безпристрастност какво се случва в Европа през последните пет години, откакто отново живея на Стария континент.

Вероятно през цялата история на света богатите са били неохотни да плащат сметките на бедните или да проявяват алтриузъм. Във времето на пълна разруха след Втората световна война най-мъдрите европейци решават, че пътят на споделения просперитет е единственият път на мира...

Във време на криза желанието за алтруизъм изчезва доста бързо. Освен това ми се струва, че в традиционните демокрации на Европа намалява възпиращият ефект на философията на „политическата коректност”: можем да не харесваме тези или онези, ама не можем да го изречем на глас. (Това се усеща толкова силно в САЩ.)

Аз не си задавам с прекалено любопитство въпроса дали Франция може да претърпи санкции от Европейската комисия за репатриране на роми. (Вероятно такова нещо няма да се случи.) По-скоро аз си давам сметка, че налагането на санкции не води до промяна на средата, т.е. санкцията към правителството не води до промяна на социално-психологическите нагласи в обществото... Санкцията не води до любов или до по-голяма толерантност...

Ако французите приемат българските роми като „чужди”, защо българите също приемат своите роми като „чужди”? (Впрочем някой чул ли е например позицията на българския консул в Париж или на посланика там? Аз не съм.)

Заместник- управителят на Германската централна банка Тило Зарацин издаде книгата „Германия се самоунищожава”. Той пише: „Мюсюлманите в Германия имат участие на пазара на труда под средностатистическото, минимални успехи в образованието и доста над средностатистическо участие в престъпността”. И още: „Пришълците с мюсюлманска вяра и традиционен начин на живот се затрудняват да се интегрират икономически и културно, имат проблеми с еманципацията на жените и висят единствено на социалната система.” Срещу книгата имаше протести, но едно телефонно проучване показа, че 96 процента от германците подкрепят Зарацин.

Сега да се върна на фразата за мъдрите европейци, за тези, които подписваха първите договори за Европейската общност. Може би е добре, че не могат да видят своята любима Европа днес, може би това е добре...