Здравето се купува с пари... в известен смисъл

Няма как да има качествено здравеопазване, без да се плаща.

Наскоро премиерът Борисов каза, че над 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Той заяви: „Който не си плаща здравните осигуровки, не може да очаква качествено лечение!”

Разбира се, държавата е защитила най-уязвимите, като ги е освободила от вноски - деца, пенсионери, социално слаби. Но работещите българи са длъжни да се осигуряват...

Работещите българи в България са около 3.2 милиона. От тях 60 000 са в МВР, около 40 000 са военни. Ясно, че те си внасят осигуровките – и пенсионни, и здравни. Очевидно е, че законът е създал предпоставки за избягване на осигуровките и това е една от причините работодателите да не ги плащат, ако решат да хитруват. Имуществените санкции за юридически лица, които не внасят осигуровки, са от 4000 до 8000 лева. Вероятно е важен не толкова размерът на санкцията, а честотата на прилагането...

Аз не знам как ще се развие т.нар. реформа в здравеопазването при условие, че едва половината от работещите се осигуряват. Впрочем при социалното осигуряване положението е подобно – според Международната организация на труда през 1988 г. 90% от работещите българи са внасяли за пенсия, а в наши дни те са едва 58%. Отгоре на това хората, обременени от соц-манталитета на 70-те и 80-те години, казват „Държавата е длъжна да осигури качествено здравеопазване!” Но държавата не може да дава, ако не получава... Премиерът го каза ясно: "Такова чудо в света, в пазарна икономика няма."

Българите попадат в омагьосан кръг поради собственото си хитруване. Половината крият доходи и не се осигуряват. Националната здравна каса получава по-малко приходи, болниците получават по-малко приходи, купуват по-малко консумативи, апаратура и др. Предлагат по-малко на брой услуги на ниска цена, за да създадат усещането, че здравеопазването е общодостъпно. Лекарите имат ниска мотивация да работят, ако не са на частна практика... Българите живеят с хипертония и диабет, обездвижени, хранят се с боклуци и очакват, че някой друг трябва да плати сметката за собственото им здраве. Впрочем, както писах в блога, българските мъже живеят с 9 години по-малко в сравнение с мъжете в други европейски държави, а средната продължителност на българските жени е с 8 години по-малка.