понеделник, 8 август 2011 г.

Like What?

Колегите пи-ари казват все по-често на клиентите си, че трябва да се развиват в социалните мрежи. Младите висят там. Младите са бъдещите лоялни потребители...

Един от софийските молове прави игра – натискайте бутона LIKE във Фейсбук, може да спечелите еди-какво си...

Марка качествена бира ни казва: „Дай един Like на Facebook страницата и играй за страхотни награди”.

Колко лесно, нали? – Кликаш и печелиш.

Фейсбук наистина може да бъде ползван и като платформа за маркетинг – защо не? Имам няколко въпроса, които аз скептично си задавам. Зад натискането на бутона Like и зад действието „покупка” стои различно усилие. Не е ли възможно марката Х да има 100 000 фенове, от които едва 2 000 са реални потребители? Във Фейсбук особено често срещам поведението „харесвам нещо, защото е престижно”. Фейсбук е преди всичко мрежа от социални маски. Например, Иван може да си купи само 20-годишна „Лада” за 500 лв., но във фейсбук е фен на лъскавата марка N. Може да си позволи ваканция на палатка, но е фен на пет-зведен хотел. Може да си позволи кецове от 10 лева, но е фен на маратонките Y. В реалния живот отива на дискотека веднъж в годината, но във Фейсбук „лайква” 10 нощни клуба...

Какво е реалното поведение зад фалшивите фейсбук-маски?

неделя, 7 август 2011 г.

По боксерки в голямата политика

Би Ти Ви и НОВА телевизия показаха по-подробно боксерките на Юзеиров. БНТ ги показа по-плахо и по-кратко. Не е лесна задача туй за никой журналист – хем да не скриеш новината, хем да не преминеш границата на добрия тон.

Нямах желание да гледам боксерки и по други канали, но „Господари на ефира” могат да направят един сравнителен преглед – кой как показа боксерките на Юзеир, брат на кандидат-президента Али Юзеиров.

В голямата политика на малката държава всеки може да влезе с фрак, с хавайска риза, само по боксерки или гол.

А има ли кой да извика „Царят е гол!”?

Изпълзяват от всякакви тъмни мазета хлебарки и се запътват към Белия дом. Хлебарките, казват, могат да се пригодят към всякакви условия – дори към отровите, с които ги пръскате.

Не е нормално българският политически живот през 2011 г. да боледува от бебешките болести на демокрацията – както беше около 1990-1995 година.

Хора без биографии се прицелват към „Дондуков” №2. Хора със сиви биографии се прицелват към „Дондуков” №2. И хора с черни биографии се прицелват пак там.

Кампанията започна. Добре дошли в кабаре „Дондуков” №2.

сряда, 3 август 2011 г.

Нация от бабички и старци

Средна продължителност на живота в ЕС и у нас.

Четем отново, че населението на България застарява бързо.

Четем, че сме на пето място в света по темп на застаряване.

По данни на ООН от 2010 г., средната продължителност на живота за 27-те страни от ЕС е 76,4 години за мъжете, а за жените - 82,4 години. В България тя е 70,1 години за мъжете и 77,4 - за жените.

След 2021 г. в България възрастта за пенсиониране ще почне да пълзи нагоре с по 6 месеца и ще стане 65 г. за мъжете през 2024 г. и 63 г. за жените през 2026 г.

Това поставя под въпрос дали изобщо имаме нужда от целия шум за „реформа” на пенсионната система. На дядо Димитър Лъжов може би му е все едно дали ще си купува хляб и две кофички мляко на ден, или хляб и една кофичка мляко на ден, тъй като теглото продължава едва около пет години... Това поставя под въпрос и т.нар. втора пенсия, която би ми сгрявала душата около 5 години... (Или имам основания да смятам, че поради отлични гени и супер-здравеопазване бих живял значително над 70 г.?)

През юни 2011 г. парламентът на Чехия повиши пенсионната възраст от 65 на 73 години – с дълъг период на плавно повишаване от 55 години. Родените през 2012 г. мъже и жени ще трябва да се трудят до 73 години. Ако нашите народни представители направят същото чудо тук, това няма да е реформа, а окончателно решение на въпроса с пенсионерите.

Смятам, че следващото народно събрание ще премине и към чешкия вариант, макар че това ще бъде посрещнато на нож от избирателите. Другият вариант, който ми изглежда все по-вероятен, е да очакваме от Брюксел общоевропейска директива за по-висока възраст във всички страни-членки.

Възможно ли е някаква реформа да бъде правена под благовидния лозунг „в интерес на държавата”, ако в същото време е насочена (най-вече и преди всичко) срещу интереса на отделния гражданин?