Реч омайна, сладка

Списание „Нюзуийк” публикува коментар върху една снимка на президента Тръмп, която той самият пусна в акаунта си в Туитър. Разбира се, списанието подчертава, че е малко вероятно той сам да пише речите си. Дори такъв първокласен оратор като Барак Обама използваше услугите на професионален писател на речи, камо ли Доналд Тръмп, който има около 3 000 думи речников запас.

За да изглежда като държавник, способен на сериозен мисловен процес, Тръмп е направил физиономията на човек, който страда от запек. Е, журналистът от списанието е бил по-мек от мен. Той казва, че така би гледало дете, което са накарали зорлем да си изяде зеленчуците от чинията.

Речта на президента Радев вероятно е била подготвена от другиго, може би той само я е редактирал. Това е нормално и дори е препоръчително. Авторът се е опитал да напише слово, което звучи уж балансирано, а е сътворил текст, който е кръстоска между одитен доклад и реферат по политология на първокурсник от треторазряден университет. Опитът да се включат като „приоритети” 15-20 точки е довел до това, че всичко е изредено като еднакво важно. При това изреждането беше в стил „Какво писаха вестниците последните 6 месеца”, а не „Какво мисля аз за събитията в последните 6 месеца”.

Ако изреждате приоритети в първата си реч като президент, трябва да ви стигнат пръстите на едната ръка, за да ги изброите. И ако сте добър оратор, ще отмятате всеки един именно на пръсти, с жест пред публиката. На петия пръст ще спрете…

Ако случайно отидете на отчетно-изборно събрание на Съюза на счетоводителите, пак съществува по-голяма вероятност да чуете нещо с повече страст и по-въздействащо като риторика.

На тази реч дотолкова й липсваше кулминационна точка /според написаното предварително/, че провокираната реплика за оставащата една седмица се превърна в кулминация… Защото точно тази реплика наруши монотонното четене, разби „сценария”. Единствената друга сполучлива реплика бе тази, че „политиката се случва винаги в сегашно тревожно време”.

Този мой текст няма за цел да дава оценка на нищо друго освен на качеството на текста, който някой е дал на президента. Първо, твърде е непрофесионално държавният глава да бъде оценяван само по една реч. Второ, почти няма случай някоя реч при встъпване в длъжност да стане историческа – днес се сещам само за един откъс от речта на Кенеди от 1961 г., но за друга първа реч не се сещам. Трето, по никакъв начин не бива никой да тълкува бъдещи действия на президента а ла „баба Ванга” само по това колко пъти е споменал Русия и колко пъти – НАТО.

Предсказана победа

Няма измама, няма лъжа.
Сериалът "Семейство Симпсън" е предрекъл дори победата на Доналд Тръмп, както и избухването на епидемия от Ебола и падането на кулите на 11 септември.

Симптоми на затихващата мисъл

25 октомври 1960 г., Джон Кенеди на среща с избиратели

Няма как да имаме по-кратка кампания от тази, която ни предлагат в момента. За изборите говоря – президентските. Толкова е кратка, че чак е обидно за мислещите хора. За партиите, в опозиция или на власт, би било добре да е дори две седмици, а защо не пет дни. Причината не е да опазят от помия и компромати своите кандидати. Трудно им е да произведат смисъл, който да изпълни 30 дни.

Толкова апатия лъха от тази кампания, че дори Жорж не намери за нужно да си извади китарата, поне да изпее някоя песен.

А за някои е трудно да участват в 60-минутен дебат по телевизията. Знаете ли колко е трудно да запълните една минута телевизионно време, особено ако не сте заучили няколко евро-клишета? Не е като да печете кекс във фурната или да чакате майстора да смени маслото на колата. Пред камерата времето тече другояче.

Не харесвам глагола „олицетворявам”, написан в трето лице, единствено число – поне не в Конституцията. Като ученик започнах да го използвам в пети клас, когато другарката по литература ни учеше да пишем „преразказ по картина”. Художникът изобразил изгрева в еди-какъв си цвят – значи, ето, изгревът олицетворява победата на новия строй. Ако имаше някакво червено петно на картината, значи олицетворяваше пролятата кръв на героите. Все нещо олицетворяваше подвига на героите.

Надявам се този текст да олицетворява моя стремеж да откривам смисъл в привидно безсмисленото.

Понеже знам, че нацията ни е разединена, няма как някой да олицетворява несъществуващото единство. Този, който продава вестници за 420 лв. на месец, не вярва на онзи, който си резервира круиз до Аляска за пролетта на 2017 г. Мафията раздели нацията, но също и картелите, здравната каса, отсъстващото правосъдие, корумпираната полиция… И депутатското кюфте разедини нацията.

Кое е най-важното, за да тръгнеш по пътя към президентството? На първо място трябва да носиш съзнанието, че имаш мисия. Твърде силно прозира, ако ти липсва усещането за мисия, а си просто посочен от лидерите на някаква партия или от някакви другари с пари.

Да раздаваш ордени е лесно, трудно е да олицетворяваш.

Пломбите на Плевнелиев

Президентът Плевнелив пътува с беемвето към Враца, решил е и тази година да уважи големия празник на Ботев и на загиналите за свободата. На входа на града, пред стария завод "Химко", началникът на протокола го хваща за лакътя:
- Господин президент, сега стиснете зъби за малко.
- Защо? - изумява се президентът.
- Минаваме през едни бабуни, да не ви изпадат пломбите.

По боксерки в голямата политика

Би Ти Ви и НОВА телевизия показаха по-подробно боксерките на Юзеиров. БНТ ги показа по-плахо и по-кратко. Не е лесна задача туй за никой журналист – хем да не скриеш новината, хем да не преминеш границата на добрия тон.

Нямах желание да гледам боксерки и по други канали, но „Господари на ефира” могат да направят един сравнителен преглед – кой как показа боксерките на Юзеир, брат на кандидат-президента Али Юзеиров.

В голямата политика на малката държава всеки може да влезе с фрак, с хавайска риза, само по боксерки или гол.

А има ли кой да извика „Царят е гол!”?

Изпълзяват от всякакви тъмни мазета хлебарки и се запътват към Белия дом. Хлебарките, казват, могат да се пригодят към всякакви условия – дори към отровите, с които ги пръскате.

Не е нормално българският политически живот през 2011 г. да боледува от бебешките болести на демокрацията – както беше около 1990-1995 година.

Хора без биографии се прицелват към „Дондуков” №2. Хора със сиви биографии се прицелват към „Дондуков” №2. И хора с черни биографии се прицелват пак там.

Кампанията започна. Добре дошли в кабаре „Дондуков” №2.

Без срам, без свян

..."Вън на НАТО!"

Първанов налага вето върху Закона за дипломатическата служба.

Не е съгласен бившите агенти на Държавна сигурност да се върнат в България... Смята, че министърът на външните работи иззема правомощия на други институции: разбирай - Белия дом.

За Първанов подстриганите права на агентите са пример за „примитивни противопоставяния”...

В случая с Доган и прословутия хонорар само най-мислещите усетиха конфликт на интереси. (Съдът не ги усети.) Но при Първанов и закона за дипломатите конфликтът е ясен. Самият той ДС-агент, какво може да каже за закон, който подрязва крилете на агентите?

Как пироманът би приел закон за защита на горите от пожар?

Как педофилът би приел закон за химическа кастрация?

Изменения и допълнения

Очаквам Парламентът да приеме измененията в Закона за дипломатическата служба, които ще забранят на сътрудници на Държавна сигурност да стават посланици и консули. Тогава дори агентът-президент няма да може да заобиколи закона.

Това ще създаде интересна ситуация, според която бивши агенти на ДС могат да бъдат президенти на републиката, но са негодни за посланици.

Не е ли време и за поправка в Конституцията в частта, определяща избора на президент?

Избори 2011... дипломатите и лустрацията (2)

Вярвам, че лустрацията е закъсняла, дори ако се случи днес. Имам предвид усилията на министър Младенов да измете ченгетата на Държавна сигурност от външното министерство. В същото време вярвам, че лустрацията трябва да се случи ДНЕС.

В коментарите из Интернет внуците на активните борци написаха: „Голяма работа, това си беше почти задължително”... Помните ли какво ни каза преди години Добри Джуров – времето беше такова.

С този лаф можем да оправдаем всичко – лагерите в Белене и Скравена, лагерите в Треблинка и Освиенцим... Сталин и Хитлер... всяка война и всяко убийство.

Такава е логиката на активните борци. Логиката на демократите днес е друга.

Опитите на БСП и на техните говорители да поизбелят образа на агентите на ДС са комични.

Не се гордея, че моят президент е бил агент на Държавна сигурност, макар че той приема всичко с усмивка... било за ловните приключения, било за неговата съпричастност към ДС. В биографията на моя президент има епизоди, които будят всичко друго, но не и усмивка.

Българската поетеса Блага Димитрова написа през 1989 г. в едно стихотворение:

Никой не минава гратис
през живота си.

Име, дарба, чест на търг
разпродаваш ли...

Изоставяш ли в беда
сам приятеля...

И кривиш ли си душата
според вятъра...

Рано или късно идва
равносметката.

На челото ти клеймо
е белязано.

Всяка дума, всеки жест
е завинаги.

Трябва да се разплатиш
в брой със себе си.

Няма светло бъдеще
с тъмно минало.
(6.12. 1989 г.)
--- следва продължение

Избори 2011... дипломатите и лустрацията

Много е хубаво да се намери някой, събрал навреме достатъчно смелост, да извади наяве тъмното минало на светлите образи, тъй щото да не си изберем президент-сътрудник на Държавна сигурност още веднъж.

Вестник „Дума” дигна врява до небето отново след искането на министър Младенов да се наложи лустрация върху ченгетата от Държавна сигурност.

За БСП думата лустрация е по-мръсна дори от думата монархо-фашизъм.

Лустрацията трябваше да се случи бързо и без компромиси още през 1991-1992 г., но тогава дори демократите правеха големи компромиси и на сцената нямаше истински реформатори. Оказа се, че дори в кабинета на президента Желев е имало шестима бивши сътрудници на Държавна сигурност. В кабинета на Стоянов – четирима. В кабинета на Първанов – 12 (като броим и Първанов).

Дванадесет е библейско число...

Казах преди и пак казвам – Първанов направи истински ренесанс на Държавна сигурност в администрацията си.

Лустрацията трябваше да се случи в началото на 90-те години и да обхване областните и общинските администрации, ръководството на БАН, Народната банка, държавните университети, министерствата и т.н. Ние показваме на себе си и на света що за държава сме и по това, което нямаме смелост да направим.

Лустрацията днес има смисъл, но само ако се случи „днес”. След 10 години няма да има смисъл, тъй като по пътя на биологията тези ченгета ще си отидат... Тогава те ще напишат в мемоарите си, че са моралните победители, които са дали много на Народната република, а после са строили и демократична България. На тяхно име ще кръстят булевардите, които водят към Брюксел.

Любим аргумент на социалистите е този за „противоконституционност”. Тогава защо западните демокрации (САЩ, Великобритания, Франция) проведоха дълга програма за денацификация в Германия и Австрия след 1945 г., обоснована и със закон?

В началото на 1947 г. съюзниците са държали в плен 90 000 нацисти, а на 1 900 000 е било забранено да работят каквото и да било, освен физически труд.

Не е имало и един случай на посланик от режима на Хитлер, който поради високите си способности да е бил оставен на работа и след 1945 г. Никой не е казал, че посланиците на Хитлер са некадърници, но и никой не е искал да работи повече с тях... Нарушени ли са били техните граждански права?

Денацификацията е струвала милиони долари на западните демокрации, а резултатите са идвали бавно-бавно. Едно проучване на САЩ от 1952 г. показало, че 37 процента от германците вярвали, че Германия си била „по-добре без евреите”. Пак тогава 25 процента от запитаните изказали положително мнение за Хитлер. (Да не си помисли някой, че правя аналогия с носталгията по Живков и новия фолклор... „При Тошо не беше лошо.”)

Не е ли странно, че в нашата страна споровете около бутането на соц-паметниците вървят с пълна сила – еднакво силно днес крещят и бранителите, и противниците. Но няма истинска дискусия за рожбите на Държавна сигурност, които са писали доноси за съседите и приятелите, а днес строят живота нов. Досиетата им са прочистени, останали са по-безобидните картончета...

(следва продължение)

Погнусата

Това е някакъв особен вид социална патология... Тази търпимост към ченгетата от Държавна сигурност, които са си все така нагли, уверени, непоколебими, напористи, с психика на комсомолски секретари... Те не са си подвили опашките. Размахват си опашките, навират опашките си в лицата ни...

Те дадоха всичко от себе си за Народната република. Сега искат да им повярваме, че дават всичко от себе си и за Републиката.

Гледам едно видео от Би Ти Ви, в което президентът Първанов със залепена усмивка се учудва защо изобщо има драма с посланиците, които са работили преди за Държавна сигурност.

При него вероятно учудването е искрено. Той сякаш ни казва: Какво се чудите? Аз дадох всичко от себе си за Народната република, а сега давам всичко от себе си за Републиката!

Дали наистина не разбира корените на проблема? Дори един деветокласник би разбрал без излишни обяснения какъв е проблемът...

Хайде да си представим за минута, че живеем във Федерална република Германия днес - 20 години след края на Студената война. Представете си, че Федерална република Германия изпраща 40 дипломати по света, които са били агенти на ЩАЗИ. Как светът би погледнал на тези хора и на държавата, която ги праща?

Защо Първанов си мисли (мисли ли?), че светът с присъщата на нашето общество социална патология приема „нормално” тези 40 посланици? – Истината е, че не ги приема.

Той се учудва, че 20 години след 1990 г. Републиката има външен министър, който доста категорично заявява, че не желае да работи с посланици от Държавна сигурност...

Впрочем аналогията с ЩАЗИ направих съвсем нарочно, тъй като германската обществена телевизия ZDF посвети време на проблема и обясни какви „шпицен дипломатен” е изпратила България по света... Авторката на репортажа Тоня Пьолиц съобщава, че всеки втори посланик, назначен от президента Първанов през неговия мандат, е бил агент на българското ЩАЗИ.



Тоня Пьолиц пита Първанов кога смята да отзове посланиците-агенти. Тя пита кога, а не дали... Той казва, че по света чува „хубави работи за българските посланици”. Казва още: „За мен това е критерият за оценка на тяхната работа.”

(Твърдо препоръчвам да видите транскрипт на репортажа на този линк.)

Голямото метене

Най-сериозният проблем на родната журналистика е това, което аз наричам синдром на късата памет.

Помнят ли репортерите, че очакваха 13 дипломати-сътрудници на Държавна сигурност да се върнат за 1-ви май в България? Президентът отказа да ги отзове, а външният министър им прати заповеди за прекратяване на командировките... (Като има желание, има и начин, нали така?)

Общият списък с посланици-агенти съдържа около 40 имена. Написа ли някоя медия колко от тези герои се върнаха, колко отказаха да се върнат и още колко от останалите ще бъдат поканени да се върнат?

Кратък списък на героите:

постоянният ни представител в ООН - Райко Райчев,
посланците в:
Анкара - Красимир Тулечки;
Атина - Андрей Караславов;
Берлин - Иво Петров;
Букурещ - Валентин Радомирски;
Ватикана - Никола Калудов;
Женева - Ганчо Ганев;
Кайро и Арабската лига - Иван Гайтанджиев;
Катар - Николай Иванов;
Косово - Боби Бобев;
Лисабон - Иван Иванов;
Лондон - Любомир Кючюков;
Мадрид - Иван Христов;
Москва - Пламен Грозданов,
Пекин - Георги Пейчинов;
Рим - Атанас Младенов;
Стокхолм - Иван Цветков;
Токио - Любомир Тодоров;
Украйна - Захари Радуков...

Освен посланиците, трябва да си дадем сметка, че ДС чрез щатни и нещатни агенти е имала дълго време и още има пипала в управлението. Направих си труда да прочета текстовете, които публикува Комисията за огласяване на сътрудниците...

Вижте само какви хора „съветват” Първанов по въпросите на външната политика:

Емил Димитров Вълев - секретар по външната политика на президента Първанов от 01.02.2007 до момента. Агент Валентин. Работил за Второ главно управление на ДС. Снет от действащия оперативен отчет през февруари 1991 „поради здравословни причини”.

Георги Димитров Димитров - секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 15.09.2005 г. Псевдоним - Боил. Агент и секретен сътрудник. Поради високия си талант е работил и за Първо главно управление, и за Второ главно управление. На 04.05.1991 г. е „свален в архив” поради „невъзможност да бъде използван в новите приоритетни задачи на НРС”.

Златин Вангелов Тръпков - секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 15.02.2007 г. Псевдоним - Тарасов. Секретен сътрудник към Първо главно управление. На 09.05.1991 г. е свален в архив „поради прекъсване на връзката”.

Никола Иванов Карадимов - секретар по външната политика на президента Първанов от 24.01.2002 г. до 31.10.2006 г. Агент Андрей. Работил за ІV управление на ДС от 1987 г. Не е записано кога е „снет от отчет”.

Павлина Велчева Попова - секретар по външната политика на президента Първанов – от 29.09.2005 г. до момента. Псевдоним – Сердика. Съдържателка на явочна квартира. Работила за Първо главно управление на ДС от 1986 г. до месец юни 1990 г.

Като гражданин и като данъкоплатец искам да попитам Първанов дали получава ценни съвети от Сердика, Андрей, Тарасов, Боил и Валентин? Дано да са му полезни!

Картинката е озадачаваща... Ако превъртим лентата назад към президента Стоянов...

Владимир Иванов Филипов - секретар по външна политика на президента Стоянов от 24.01.1997 г. до 17.01.2001 г. Псевдоним – Вилньов. Агент и секретен сътрудник на Първо главно управление и на Второ главно управление от 1988 до 1991 г. Снет от отчет поради „изчерпване на разузнавателни възможности”.

Валентин Добрев Петров - секретар по външна политика на президента Стоянов от 24.01.1997 г. до 24.02.1998 г. Псевдоним – Козма. Секретен сътрудник на Първо главно управление. Работил за ДС от 1988 до 1991 г.

Има и други хора с интересни псевдоними, работили за Стоянов... Но нека превъртим лентата още назад към президента Желев...

Христо Ангелов Чолаков - началник отдел "Протокол" - канцелария на президента Желю Желев от 03.09.1990 г. до 22.01.1997 г. Псевдоним – Якимов. Агент на ДС, вербуван през 1983 г. Снет от отчет през на 4.04.1990 г. поради „изчерпани възможности”.

(Каква ирония... сегашният началник на протокола на Първанов Митко Петров Николов, агент „Дипломат”, също е работил за Първо главно управление... Писал „собственоръчно сведения”, получавал възнаграждения.... Предишният шеф на протокола на Първанов Атанас Павлов Велчев (2002-2005) също е бил агент на ДС. Работата за ДС комай е голяма школа в областта на протокола.)

Мариана Манова Тодорова - икономически съветник в канцелария на президента Желю Желев от 13.08.1990 г. до 11.03.1993 г. Псевдоним – Ана. Агент на ДС от 1974 до 1980 г.

И много други... знайни и незнайни, както се казва...

Ако мислите, че от 1990 г. насам агентите в администрацията на президента намаляват, не сте познали. (Говоря само за тези, които комисията е проверила, т.е. длъжностите главен секретар, началник на кабинет, секретар, съветник, ръководител на отдел и ръководител на сектор в администрацията на президента.)


При Желев – 6 с доказана връзка с ДС
При Стоянов – 4 с доказана връзка с ДС
При Първанов – 11 с доказана връзка с ДС (12 – ако броим и Първанов)

Георги Първанов направи истински ренесанс на Държавна сигурност в администрацията си!


Ако прочетете доклада на Комисията за държавните служители във Външното министерство, които са били агенти на ДС, ще ви настръхне косата... Началници на сектори, началници на отдели, директори на дирекции... Хора, които са пращани на обучение в разузнавателната школа на КГБ... Псевдонимите им – зловещи... Стрелец... Макаров... И романтични – Роза, Габър, Вихър... Външното министерство е змиярникът на ДС в наши дни.

Няма ли кой да направи една бърза и качествена операция „Голямото метене”?