четвъртък, 14 януари 2016 г.

Остров на злото ли е Враца

Направи ми впечатление, че всякакви журналисти от столични вестници се упражняваха да пишат патетични коментари за трагедията във Враца. Същото направиха, разбира се, врачанските журналисти, но акцентът беше различен.

Във Враца основният въпрос е: Защо тези „криминално проявени” са на свобода? Защо с чувство на безнаказаност са готови да бият всекиго до смърт?

В столичния печат острите пера на напористи журналистки питаха: Защо са такива сеирджии врачани? Защо снимаха? Защо не се намесиха?

Кметът Каменов е напълно прав – във Враца тази агресия е всекидневие. Но областният град не е някакво екзотично убежище на злото в българските земи. Семената на злото са се прихванали успешно навсякъде и дават плодове.

Никой не попита защо на снимките от вестник „Зов нюз” (публикувани после и от всички останали медии) виждаме поне двама полицаи, които са пристигнали светкавично на мястото на боя, но никой от тях не помага на поваления на плочките Тодор. Ученикът получава помощ от цивилен гражданин. Полицаите дори гледат в различни посоки, не към жертвата. Не са ли обучени униформените да оказват първа помощ? Поне да извадят език?

Това не променя въпроса за 

пасивното наблюдение

Това е най-трудният въпрос. Нека обаче журналистките от медиите да си направят автоинтервю с три прости изречения:

-        Кога за последно разговарях с мутра? (Мирна комуникация.)
-        Кога за последно влизах в спор с мутра? (Напрегната комуникация.)
-        Кога за последно се бих с мутра? (Невербална комуникация.)

Журналистките от столичните вестници сякаш не живеят в България. За 25 г. преход българите си научиха урока. Видяха как действат мутрите. Видяха как съдът ги пуска на свобода. Каквото и вземане-даване да имаш с мутра, няма начин да спечелиш ти. Преди да се появят Поничките, Враца има нещастието да се запознае с делата на Цофъра , Скинара, Акулата, Гуньо, Папазки, Лисицата и какви ли не други представители на фауната.

Историята на мутренското време във Враца не започва с Поничките!

Случайният минувач няма как да знае, че хилавото хлапе е ученик в 12 клас, а яките мъже са автоджамбази с апетитни прякори. Може да са всякакви. (Все пак сме във Враца, нали не забравяте?) Може да са дилъри на кокаин. Единият си иска парите, другият ги крие. Може да са сутеньори. Може да са лихвари. Може да са професионални биячи, наети от някого да набият другиго. В тази ситуация има само едно сигурно нещо: ако трима мъже се бият, а ти искаш да си четвърти, ще те арестуват заедно с тях (ако не те пречукат преди това). За обикновения врачанин, който не носи пистолет под палтото, има само едно оръжие, което спасява живот – инстинктът за самосъхранение.

Истината е, че врачани не са безразлични към жестокостта. Врачани не обичат понички! Истината е, че мутренската реалност от 90-те години до днес, култивирана с активното бездействие на прокуратурата и съда, доведе до хипертрофия на инстинкта за самосъхранение. Е, за по-кратко може да го наречете и страх. Като гледате тоя страх, разбирате, че някой си е постигнал целта…

Да, вероятно ако още двама-трима се бяха включили в боя, Тодор щеше да е жив. Но това е в сферата на „вероятно” и „може би”. (Какво добро начало за патетични коментари в медиите, нали?) Това е само при условие, че двама или трима от минувачите са получили мигновена увереност в своята 

превъзхождаща физическа сила, 

тъй щото да превъзмогнат прага на страха и да се втурнат да млатят мутрите.

Ако приключа този текст дотук, ще излезе, че нещата ще си останат просто така. Едва ли. Трябва законово да се въведат механизми за граждански контрол върху работата на следствието и прокуратурата. За такъв контрол не говори никой! В САЩ съдиите и прокурорите ги избират гражданите. Може да пуснеш колкото си искаш престъпници на свобода, но с това ще приключи славната ти юридическа кариера. Още на първите избори ще се сбогуваш с тогата. В България обществото има високи очаквания към хора, които някой назначава, но никой не ги държи отговорни за имитацията на дейност, която ни представят като „правораздаване”.

Днес, 14 януари, врачанският окръжен прокурор Начков се оплака пред медиите, че протестите във Враца оказват натиск върху прокуратурата. Е нали затова се правят! Добрутро! Обществото няма ли право да иска справедливост? Под натиска на Цацаров обвинението към убийците е променено: предумишлено убийство по хулигански подбуди.

И накрая нещо важно. Врачани не са безразлични към всички форми на насилие, но не са готови да раздават правосъдие по метода на съдията Линч. А може би трябва?

Няма коментари: