сряда, 28 септември 2016 г.

Тук проспах младините си

Не може да не сте виждали този надпис, издълбан с пергел върху чин в прогимназията. Аз поне съм го виждал. Не проспах младините си нито в прогимназията, нито в гимназията.

И в университета не спях.

Помня, че в кабинета на покойния вече професор Марко Семов съм влизал само веднъж – за изпит. Широка хартиена лента минаваше над вратата и преливаше върху другата стена. На нея надпис: „Студентът не е съд, който да се напълни, а факел, който да се запали!”

Хубаво, че някои от моите най-добри професори ни напуснаха, преди да видят падението на висшето образование. Не заслужаваха този ужас.

Днес е достатъчно да имаш тройки от матурите, за да те приемат право в Софийския университет. Каква храчка върху паметта на братята Евлоги и Христо Георгиеви! Можеше да си оставят шестте милиона златни лева в швейцарска банка, ама не, та не – дарили ги за университет! Понеже наближава честването на народните будители... Нали откривате иронията: тройкаджии ще държат слова на признателност и ще величаят онези, които са им постлали килимчето към дипломата за „висшо”.



Освещаване на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви през 1934 година. Присъстват 
Н. В. Борис III и царица Йоанна. Фото: pylnoshtastie.com

Системата на държавната поръчка е порочна донемайкъде. Изкуствено надути бройки, за да може една плеяда от професори и доценти да яде на хранилка завинаги. Ясно е, че зрелостници няма, но бройките са си същите. В Софийския университет след четвърто класиране остават 600 свободни места!

Къде е проспала младините си Кунева, къде спи и днес, та не вижда какъв кошмар е така нареченото висше образование? Да, някои медии пишат по въпроса, но не съм чул и едно изречение от Министерството на образованието. Вие случайно да знаете какво мисли министърът за раздутата държавна поръчка? Още по-лошо е, че няма бунт в академичната общност, защото професорите си пазят местенцата и всъщност им е все едно какви магарета ще им докарат в залата, стига заплатата да върви. Ако имаха дори остатъци от достойнство и чувство за историческа мисия, самите ректори биха възроптали срещу порочната система. Но... парица е царица.

Какво е решението? Първо, да се свие драстично броят на студентите по държавна поръчка, така че да е пропорционален на броя зрелостници. Второ, не е нужно всеки университет да поддържа всички специалности. Едни университети ще са силни в областта на филологиите, други – в химията и физиката, трети – в информатиката. Сега можете да учите право и в Полски Тръмбеш, защото това беше позволено от най-високо място. Тъй като духът от бутилката е изпуснат, не съм оптимист за близкото бъдеще. Лесно откриваха филиалии факултети повече от 20 години, сега ще си ги бранят с нокти и зъби.

Няма коментари: