петък, 30 септември 2016 г.

Честит Международен ден на преводача!


Нашият голям поет и преводач Атанас Далчев искрено казва какво мисли за преводаческия труд в едно писмо до Петър Алипиев. Датата е 3 октомври 1970 г.
 
Цитирам тези думи, защото показват колко малко са се променили нещата днес, като говорим за преводи на художествена литература:

„Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца, а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката - два пъти, 2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20%; прибави две преписвания на машинопис 25%, получаваш на ръка половината.

Ето оня ден трябваше да получа 300 лв., а ми дадоха 238. Как ти се струва. Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не ми носят пари, а само огорчения.”

По това време Далчев е на 66 години. Подписва писмата си с „бай Атанас”. Мъдър човек.

Няма коментари: