четвъртък, 19 януари 2017 г.

Реч омайна, сладка




Списание „Нюзуийк” публикува коментар върху една снимка на президента Тръмп, която той самият пусна в акаунта си в Туитър. Разбира се, списанието подчертава, че е малко вероятно той сам да пише речите си. Дори такъв първокласен оратор като Барак Обама използваше услугите на професионален писател на речи, камо ли Доналд Тръмп, който има около 3 000 думи речников запас.
За да изглежда като държавник, способен на сериозен мисловен процес, Тръмп е направил физиономията на човек, който страда от запек. Е, журналистът от списанието е бил по-мек от мен. Той казва, че така би гледало дете, което са накарали зорлем да си изяде зеленчуците от чинията.

Речта на президента Радев вероятно е била подготвена от другиго, може би той само я е редактирал. Това е нормално и дори е препоръчително. Авторът се е опитал да напише слово, което звучи уж балансирано, а е сътворил текст, който е кръстоска между одитен доклад и реферат по политология на първокурсник от треторазряден университет. Опитът да се включат като „приоритети” 15-20 точки е довел до това, че всичко е изредено като еднакво важно. При това изреждането беше в стил „Какво писаха вестниците последните 6 месеца”, а не „Какво мисля аз за събитията в последните 6 месеца”.

Ако изреждате приоритети в първата си реч като президент, трябва да ви стигнат пръстите на едната ръка, за да ги изброите. И ако сте добър оратор, ще отмятате всеки един именно на пръсти, с жест пред публиката. На петия пръст ще спрете…

Ако случайно отидете на отчетно-изборно събрание на Съюза на счетоводителите, пак съществува по-голяма вероятност да чуете нещо с повече страст и по-въздействащо като риторика.

На тази реч дотолкова й липсваше кулминационна точка /според написаното предварително/, че провокираната реплика за оставащата една седмица се превърна в кулминация… Защото точно тази реплика наруши монотонното четене, разби „сценария”. Единствената друга сполучлива реплика бе тази, че „политиката се случва винаги в сегашно тревожно време”.

Този мой текст няма за цел да дава оценка на нищо друго освен на качеството на текста, който някой е дал на президента. Първо, твърде е непрофесионално държавният глава да бъде оценяван само по една реч. Второ, почти няма случай някоя реч при встъпване в длъжност да стане историческа – днес се сещам само за един откъс от речта на Кенеди от 1961 г., но за друга първа реч не се сещам. Трето, по никакъв начин не бива никой да тълкува бъдещи действия на президента а ла „баба Ванга” само по това колко пъти е споменал Русия и колко пъти – НАТО.

Няма коментари: