Когато подготвях моята книга „Сенки и полусенки“ през 2016 г., посетих новия музей в Ню Йорк, посветен на трагедията от 2001 година. В книгата оставих едва 4 снимки, свързани с музея и мемориала... Останалите „потънаха“ в моя безкраен архив...
Атаката срещу кулите близнаци е едно от най-трагичните събития в цялата история на САЩ, сравнявано често с Пърл Харбър. Жестокостта и мащабите са потресаващи.
В снимки може да се запечати малко. Вървиш и мълчиш в музея на пресечката на „Либърти стрийт“ и „Уест стрийт“. Усещането е като в гробница – приглушена светлина показва ненатрапчиво запазени артефакти от кулите... Аз не знаех нищо до онзи момент за „Последната колона“. Последната стоманена колона е била извозена от мястото на трагедията на 30 май 2002 година, а в дните преди това върху нея са оставили знаци на обич и страдание близки на жертвите, работници, пожарникари... Колоната е натоварена на камион, преди да отпътува с почести, покрита с националното знаме, съхранявана е в хангар на летище JFK седем години. През 2009 г. е откарана в музея-мемориал в Манхатън – поради размерите си е поставена вътре преди изливането на покрива. Днес тя въздейства на посетителя със същата сила, защото е едновременно тук сега, но също и в онзи трагичен ден на септември.
От площадката с руините са извозени около 1.6 млн. тона строителни материали. Само 60 процента от всички загинали са били идентифицирани. Всичко друго е пепел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар