Отживелицата, наречена „ден за размисъл”

 

Фото: Димитър Лъжов

 Все още са такива изискванията – да няма агитация в т.нар. ден за размисъл.

 Що за идиотизъм, наследен от 19 век?

Ако вървите с тениска, оцветена в партийния цвят на любимата ви партия, това агитация ли е? Ако носите на ревера си значка с образа на някой политически лидер, това агитация ли е? И трябва ли разлепените плакати във вашия квартал да бъдат скъсани още преди деня на размисъл, защото те на практика продължават да агитират от стената?

Да не говорим за комичния елемент на сухия режим, който уж има за цел да спре пиянството на един народ поне за 24 часа… Та да се вземе правилно решение!

Нали на всекиго е ясно, че на състезание тичаш до края, до прескачане на финалната линия. Тишина има в лечебните заведения и в почивните станции. Тишината не помага нито на политическото състезание (доколкото го има), нито на демокрацията като такава.