Прасето в триъгълника на властта – арт събитие на годината!

 

  

София, 2025 

Преди 14 години, когато творческият колектив Destructive Creation „дорисува“ паметника на съветската армия (МОЧА), та го направи да изглежда „в крак с времето“, говорих с един приятел художник. Той ми каза, че това е най-голямото събитие за цялата година в областта на изкуството в България. Съгласих се с него. 

 

София, 2011 

В наши дни е същото. Ето, едно прасе-касичка получи повече внимание от всички други арт събития през 2025 година. Едно прасе, прекрасно като творба на попкултурата и прекрасно като метафора, постигнала себе си преди всичко с откриване на ТОЧНОТО място и на ТОЧНИЯ момент!

Има и още нещо, което не се коментира, но е много важно. Ние сме свикнали карикатурата като жанр да бъде графика и рисунка, но не и скулптура. В този проект виждаме как скулптурата /попарт, наив/ влиза в територията на карикатурата по блестящ начин! Едно прасе, избягало сякаш от анимационен филм, идва в триъгълника на властта да изгрухти: „Спрете корупцията!“.

Поздравления за автора на прасето и за всички, които са помогнали тази инсталация да се осъществи!

Врачани във възторг от поет-машинист

Любимата коалиция на народа - Коалиция за България - издига под номер 2 във Врачански район Минчо Мънчев Минчев... Замаяни от новината, гражданите на Града под Околчица се чудят с какво са заслужили високата чест - да им пратят от София поет, че и машинист?!

Ars Poetica

Рап певецът Маниака се оказа много лесна мишена за всички, които искат да се упражняват в публицистика. Кой ли не го наплю, кой ли не се присмя на текстовете му.

В крайна сметка всички направиха една грешка: поставиха знак на равенство между лирическия субект и автора. За тази грешка е виновно средното образование, вероятно, защото ние някак автоматично приемаме, че Ботев се прощава с майка си, че Ботев тръгва по пътя, който е страшен, но славен... Всъщност ние много често сме поставяли знак на равенство между автора и лирическия субект (и не е имало кой да ни покаже разликата).

Аз се абстрахирам от един друг въпрос – дали това е „моята” поезия, дали този тип говорене е моето говорене. По-скоро не е. Обаче аз приемам различни типове говорене и различни жанрове музика. И в поезията, и в музиката едновременно се случват различни типове говорене. Не е нужно, не е задължително всички типове говорене да са фестивални... По улиците е пълно с графити и с драсканици, имащи претенцията за графити. Но аз не вземам кофа с бяла боя и не замазвам драсканиците. (Устоявам на това изкушение.)

Маниака падна жертва на медийната истерия. Като че ли няма по-важни проблеми в дневния ред от въпроса за естeтическите достойнства на рап-музиката.

Върнете квесторите

Става ми смешно, като слушам новите депутати, които се заричат, че носят новия морал и в никакъв случай няма да гласуват с чужди карти. Аз не вярвам чак толкова в политическия морал, камо ли в новия морал. Аз вярвам в технологиите и в липсата на технологии.

Не е нужно да имате докторска дисертация по ядрена физика, за да се сетите, че най-лесният и практически безплатен начин да се пресече гласуването с чужди карти е само един: отменете електронните карти. Върнете гласуването с вдигане на ръка. Върнете квесторите, за да броят ръцете в залата...

Ако тези нови народни представители носят някакъв морал – нов, стар, без значение какъв точно, - те ще гласуват още през юли тази промяна в правилника за работа на Народното събрание.

Сега някой ще каже: ама как така с вдигане на ръка, нали сме в 21-ви век? Ами много е просто: нали не давате на 8-годишно дете зареден пистолет. Давате на детето играчка, която отговаря на възрастта му. Електронните карти може да са много подходящи за 51-то Народно събрание, но май не са много подходящи за 41-то събрание.